Написано-недописано

Та.. доста време не съм се вяскала. Настъпи момент да поразкажа какво става с моя милост, че кой знае кога пак ще имам тая възможност, или ще се присетя за нея. От известно време нямам възможност дори да се наспя, детето си през седмицата не мога да го помириша, освен вечер. А какво остава за друго. Писането ми тук пострада – факт, за сметка на това прописах в един регионален вестник. Не по много за сега, но достатъчно, за да ми открадне доста от музата. Времето си тече действително неусетно. Не е за вярване,че минаха 6 месеца от как не съм заета жена. Споменавам го, тъй като наскоро ми се случи нещо, за което научих свързано с бившия ми семеен статус. Нещо, което много ме зарадва, тъй като ми е болна тема и срам не срам, това е нещо, което ще продължи, няма да забравя цял живот и падне ли ми възможност ще си отмъстя. Мдам.. точно така.  И предвид причинената ми болка, която колкото беше силна, толкова по-злопаметна ставам аз, ще си отмъстя във времето и денят ще дойде. За сега се радвам,че някой е отмъстил за мен, а и причината тъй да сипя мераци да направя мръсно на някой е ,че тоя някой просто сам се навира и сам си го проси. Като ще е тъй.. тъй да е. Измислила съм как да изтипосам половината  недоброжелатели на страниците на вестника, който ще се превърне в моя трибуна, но си трая, тъй като лятото не е време за това. Хората са настроени отпускарски, моренца, почивки, включително и аз. Но… отлагането няма да ме откаже, дори ще се опитам да намеря начин това, което напиша да достигне до героите в него. Не че ще спечеля нещо кой знае какво и не че това ще ми помогне да им простя.

Ба! Да им простя ли! Мамка им недна! Бял ден да не видят дъртите идиоти.

Сутрешно, пък бълвам огън и жупел..

Оня ден, да вземе да дойде на старата ми работа един много близък на бившия и да разпитва бившата колежка къде работя, ма с какво се занимавам и да ми се присмива как съм се опитала да се намърдам на „хубаво“ място. Хубаво, ама тя е повече от всички е наясно кое и как се разви в неуспешната ми връзка и като насмела оня дъртак, показала му от къде изгрява слънцето и го изгонила. Мале,че се изкефих и постоянно я карах да ми повтаря какво точно е станало.. като лапетата направо. И това ми показа нещо, че изобщо, ама изобщо не ми е минало. На бившия ми може и да съм простила, някак да съм го преглътнала и да съм продължила напред, но тия злобни, снобари, дето се имат а голямата работа.. е те към тях любовта ми няма да угасне. И не само конкретно към тях, а и към всичката тая пасмина от техния тип.

Пък и покрай цялата тази истерия те колко са добри, а аз лоша, ми иде да хвана една сопа и да им кажа,че цялата им тъпа и прехвалена рода не може да се качи на малкия пръст на моята.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: