Лятото горещоооооо

И както си седя и си блея, нали съм овца .

Беееееееее

Времето тече  ли тече и вече не е нито нова година нов късмет, нито зима, нито пролет, а лято. За пръв път от много време, нещо което изключително много ме радва, дойде моментът, в който ще се концентрирам най-егоистично върху себе си и детето си и ще мога да разчитам отново на себе си и на детето си, за да изживея следващи надявам се хубави месеци, в които ще има и около 2-3-4-5 почивчици, отпуски, екскурзии и така нататък. Освен това от няколко месеца Теди е в сериозен подем от към поведение, развитие, послушание, дисциплинираност и организираност. Съответно заслужава и тя награда.

Лятото за няколко месеца отказахме градината, от която не получихме кой знае каква подкрепа през годините. Малката ходи в един дневен център за деца с увреждания, където ежедневно с нея работи психолог и има контрол и дисциплина, нещо което леееко ни се пада в периферията в къщи, колкото и аз да си мисля,че не е така 🙂 Детето работи добре, за това заслужава море. В самия край на юли ще ходим на море в Бяла. Не знам и аз кой дявол ме прати точно там, но навярно скуката, която казват,че царяла там 🙂 Утре пък на една екскурзия кратка до Ловеч ще се ходи, пак с момата.. та циркът ще е пълен.

А на мен дните ми минават, минават и заминават, пък аз все си мисля как ми тиктака часовника и след тия хубави месеци, които ни предстоят отново ще се озова в къщи. От към личен живот изобщо не съм в подем, но колкото и да го въртя, доста дълго лишавах детето от разните там разходки, за да мога да миткам по разни гостита в Шумен, макар и веднъж годишно, време е да обърна внимание на нея. Това идва да каже,че ако хукна и аз сама да пътешествам, нещо което много искам.. това няма как да стане, щото и това, дето сега ще го направя с 300 кинта заплата си е цяло постижение. Иде ми да разкажа за доста неща още, но нещо ми бяга музата. Скоро не бях сядала да пиша, а времето накъсява, а още е 7 без десет. Приближава времето, в което да си събудя детето и да се опитам да пооправя тука, че довечера две деца ще идват на гости. Вероятно и някаква вечеря ще трябва да им измисля, тъй като подозирам,че ще поостанат. А аз уморена или не ще стискам зъби. Тоест хем им се радвам, хем нямам много сили след работа за каквото и да е. Но нали съм куче марка.

От известно време много се чудя дали да не хвана пътя към една котешка къща чак на майната си райна във Видин. Тоя път нещо не Шумен ми е в главата, а съвсем друго място, може би щото доста редовно ме облъчват с телефонни разговори от там и как съм можела да си пия бирата в Румъния. Разговорите са доста по-кратки от първия, който беше 5-часов, но продължават. Аз съм доста неорганизирана и несериозна там, но е факт, че наш Георги продължава да ми звъни и да ме преслушва и аз може и да го осуквам, но накрая ще си хвана пътя за нататък. Само да се освободя за някой понеделник и ще се грабна. Па колко му е.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: