Боза с дренки

Напоследък се отдадох на харчене на пари, макар и само виртуално, тъй като нито пари още съм дала, нито нещо съм получила насреща.

Аз открих топлата вода напрАО.

Иде ми още от сутринта да се хвана за бирата, в същото време то и кафето не лъже с ефекта си.

Днес станах и аз не знам защо рано, тъй като никой не ме гони и натиска за нещо. опитвам се да се сетя имаше ли нещо, което искам да свърша и не мога да се сетя. Хванала съм се за добре познатия Гуфи и си лоча по мъничко.

Още съм с допотопния компютър, но най-накрая след няколко месеца мотане, този новият отиде на доктор. Една от причините да се мотам беше,че тайно и не толкова, ми харесва да нямам кой знае какъв достъп до компита. Работата ми е достатъчно динамична, в същото време компа си ме зомбира и тук часовете минават много неусетно и не-си-струващо.

Лятото иде, празниците на розата почват да са в разгара си, а аз в самото им начало, признавам, имах повече от прексрасни моменти с Багатурите. Ама каква веселба падна един ден, направо ми оправиха дните с дни занапред 🙂 Ефектът вече поотминава, но като си погледна снимките и много ме усмихват.

Вчера инцидентно се сдобих с дънки, каквито винаги съм искала да имам. Модел де. Причината беше,че се наложи спешно да си търся нови гащи докато още съм на работа и тъй.. намерихме се.

Тия дни ме преследва лош късмет, но аз незнайно защо не се впечатлявам толкоз много, тоест опитвам се да бъда оптимист.

Но в същото време се дразня на постоянно черногледите хора.

Как примерно може в страницата на Шумен разни патки или гъски, или гъсоци в края на една прекрасна вечер да ми задават въпрос на стената си, не персонално, даже към всички :

„Кого нагрубихте днес?“

Ба маа му значи, то малко ни е злобата, ще ни избоде очите, па като не ни ги боде сами да си я потърсим. Ма кух народ и това си е.

Трябва да си назнача козметик да ми оскубе веждите, туй не знам що ми е такава досада.

Ноктите ми се чупят.

Онзи ден спуках гума. На колелото де 🙂

Вчера пих бира с каката.

Шарена му работа викам аз. Манджа с грозде.

А днес сме на някакъв музикален спектакъл на Теди и на детската й градина в двора й. И ни поискаха по един лев за вход 🙂 Малко ми е смешно и странно, не че ми свиди, дано да вземат нещо на децата, или да им послужат тия пари за още такива мероприятия. Тук им се радвам,че сравнително често организират разни открити уроци и извънградински неща, в които могат да участват и родителите. За мен лично останалите родители не представляват интерес, ма децата им са ми като допинг – изкарват само най-хубавото от мен 🙂 Без да съм им вампир, но ей това имах предвид по-горе, че не бива да се провокира лошото, щото то и без това извира от всякъде. Обичам, когато съм засмяна и вдетинена, за съжаление възрастните все по-малко ми го предлагат и личните ми запаси понякога имат нужда от презареждане.

Чувствам се като акумулаторна батерия, чието зарядно са дечурлята.

Та такива ми ти работи.

Останаалата част от личния ми живот е пълна боза.

Все още.

Нямам идея какво точно ми предстои, но не ми се и ще да зная. Все повече се замислям над това колко всъщност съм мекушава. Може да съм някаква стресната и ревлива и в същото време има една граница, която някой път хората се усещат и не смеят да прекрачат. Макар все да минавам за усмихната и отстъпчива и все-готова-на-всеки-да-услужиш, това съвсем не е така. За да се държа по определен начин има някаква причина, която ме е накарала или не ме е накарала да го направя и каквото и да правя то по някакъв начин е провокирано.

Свидетел съм и на обратния вариант, който не го предпочитам, но е факт и понякога се питам кое пък ми е толкова мекото и услужливото, съвсем леко се прокрадва нещо като гузна съвест, че не съм чак толкова добра с голямата ми мания доста често да съдя хората. Гузна съвест е силно казано, щото съм прекалено убедена в правотата, на това което правя или не правя. Има случай, когато способността ми да се поставям на чуждо място и да гледам през чуждите очи рязко се изгубва някъде. Примерно като говорим за „питомците ми“.. щеше ми се да са по-хубави хора. Душевно по-чисти.

Забавлявам се много на работа с тях, но за съжаление имат много грозни качества, които нямат извинение, че собствениците им или имат намалено умствено развитие, физическо и така нататък. За съжаление и там цари манипулативност, клюкарщина, лицемерие. Не на сто процента, но доста осезаемо, нещо което лично мене ме отвращава. Някой път и не само някой път си давам сметка и имам обяснение защо това е така, тъй като наред с дефицитите, които тия хора имат в една степен не е чудно и че са развили чувството на омраза, но в същото време пак ми е някак .. защото има и обратни случаи – да се развие точно обратното.

Няма в крайна сметка нищо учудващо.. намирам се в центъра на света, в който има от всичко и се добива наистина реална представа за това кое, как и колко в живота ни моделира, за да бъдем това, което сме и за да бъдем това, което ще бъдем в бъдещето…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: