Леко ми е нервно

Най-накрая дойде денят, в който.. започва новото ми „начало“. Поредното.

В последно време минах през какво ли не. Истината е,че този ден малко закъсня, тъй като леко започвах да давам на заден ход. Почнаха да ми потъват гемиите, Отново започнах да не излизам дори до магазина.. а какво остава на „въздух“. Почнах да се чувствам и една погрозняла. Бе то смешно, смешно.. ама факт. Сега го споделям, щото вече не се чувствам така и мога да си отдъхна. Инак не ми се щеше да си оплаквам младините, особено в момент, в който чувствам,че животът ми въпреки това е във възход и ми предстоят само хубави неща. Но.. установих,че и музата ми я няма.. Сетила се Мара.. но аз отдавна не се бях занимавала да правя бижута, сувенири.. Сега се опитах да творя, но нещо изобщо, ама изобщо не ми идва отвътре. Не си харесвам резултатите. Почна нещо, след като ме е осенила идея и нямам търпението да го завърша. Имах стотици книги с идеи на предишния компютър, систематизирана информация за каквото му дойде на ум на човек.. Само дето информацията още не е прехвърлена и сега на нова сметка се заех да събирам литература относно „труд и творчество“. Този път вече за работата ми, която между другото не зная как ще потръгне, тоест ми е тъмна Индия. Утре ми е първия ден и дано не се надяват да съм подготвила нещо да правя като „урок“ защото тепърва ще виждам с какви деца ще си имам работа и до колко са им специални образователните потребности. Та.. ще дерзая. Успокоява ме,че съм кораво копеле и обикновено и с нос да трябва да ора земята, в крайна сметка ставам добра в това, което върша.  Леко ме гризе нетърпението и в същото време ме е хванала предстартовата треска.

Вече е почти десет, а аз чак сега се надигнах и натворих палачинките, които обикновено правя в неделя. 

Теди вече ще ходи на логопед сама, тоест аз няма да присъствам, защото явно развалям дисциплината. На последния час учителката беше много доволна.. и аз до някъде, ама ми се щеше да присъствам. Не се и учудвам,че детито не ще  да слуша, когато съм там. Нали после ще го изисквам повече от нея. То си знае работата 🙂

И не преставам да си нищя миналото. Просто.. не знам.. все я чакам оная ми ти любовна мъка, която съм имала с поне трима и то много по-неперспективни от последния ми мъж.. Може би съм пораснала, претръпнала… или и моята „любов“ е изчезнала както се е появила.. беш ли му мамата.

Валентинката, която ми седя в чантата на 14 февруари и която така и не подарих… още е в нея.

Рядко си изливам „душата“ така.. и рядко ми се струва толкова безсмислено само броени дни след изливането да съм на коренно различна позиция. Има нещо в мен, което се нарича разум ли, защита ли.. което не ми дава право да се разхищавам и да се раздавам, когато трябва да стане в името на  някой, който просто ще ме погълне като лакома гарга и ще продължи да отваря уста с жълто около нея за още..

Изображение

при това без да се е наситил. И въпреки това ме е яд,че позволих да бъда излъгана най-нагло за втори път. Нагло, защото братче, ако си толкова несигурен сам във себе си и се опитваш да се убедиш сам себе си в нещо.. някак си не е честно да въвличаш и други хора в това. Това си е твоя лична борба. Пребори се, па тогава зяпай и гълтай. Някой път ще ти приседне.  Още онова първо лято трябваше да ми стане кристално ясно с какъв човек си имам работа и да не му давам втори шанс.. За съжаление аз повярвах, че за този човек има надежда и сложих главата си в торбата. Това беше поредното доказателство,че човек назад не бива да се връща. Вземе ли едно решение, то трябва да бъде наистина добре обмислено и окончателно. Въпреки че всеки път има какво още да се случи.. но е важно да му освободим място. За това и аз тъй си предъвквам и си сдъвквам миналото,че и настоящето,че да си разчистя мястото. Не знам до колко ще имам шанс да бъда себе си, но покрай новата работа съм обнадеждена. Не само за хората, с които ще се срещна, а и за ситуациите, в които ще изпадна, някак ще ми дадат „храна“да бъда и да изявя себе си. В много отношения и аз допуснах една грешка да очаквам,че като се събера с някой креативен мъж ще вършим креативни неща. Вярвах,че когато той е тук и с мен ще излизаме, ще катерим стени, ще идем на почивка.. вместо това аз отново си бях затворник в собствената къща приемайки още един вътре… в моята крепост. Така не се върви нагоре и напред. Така и аз нямаше как да стана по-интересна, обичана и желана. Както и се случи въпреки всички уверения,че не е така. Аз бях в постоянна депресия въпреки „щастието“ си.

Така не се живее, така никой няма да те обича дълго.

Отнася се и за мен.

Аз също не обичам слабаците.

Те по никакъв начин не ме провокират да се изправя аз самата и да тръгна нагоре. А аз имам сила в мене за сто човека за тичане. Силните слабаци като мен обаче за съжаление се нуждаят от постоянен катализатор. Лошото е, когато очакват от мен аз да бъда катализатор без да ми се подаде начален „тон“. И какво става сега.. получих своята сламка 🙂

Като стана думи за сламки, стига съм се офлянквала, но да се заема отново с попълването на поредната папка с име „Труд и творчество“. Да се надяваме,че ще си изпълня благородната мисия и наистина ще помогна на тези дечица да са щастливи и осъществени. Вярвам,че в този изключителен случай, аз ще бъда в ролята на катализатор.

Хубав и усмихнат ден на всички.. и както се казва..

Преди да простите на хората, първо простете на себе си!

… а как ми се прескача огън днес….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: