Нещата стават някак сухи

Не съм сигурна защо взех, или по-точно избрах именно това заглавие на днешната ми публикация.. снощи тъй се изгавриха с думата „пост“, че сега си мисля само за казарми 🙂 

Относно онова сухото.

Време е за нещо като равносметки, ретроспекции, ровене на причини защо така стана, ама защо така се получи, ама понасяхме ли се, ама на кого очилата розови, на кого не..

И все това проклето  „както и да е“.

Дразни ме,  защото никога не е било просто както и да е.

Заради това както и да е настъпи поредния край 🙂

Тогава, хайде да забраним и това чудо, или да се помолим никой по никакъв повод да не ми го споменава.

Така е, когато нещата не се изясняват навременно, така е когато не можеш да проведеш елементарен разговор с половинката си, така е, когато всичко е наред и ние не се караме, нито си повишаваме тон.

В един момент просто, тихо и кротко, почти невидимо, помита довчерашната красота на нещата. Докато пак в една такава равна линия премине в още по-лъжливо спокойствие и уравновесеност.

Сега и аз лично да не си кривя душата.. някак добре мие, неведнъж го казах и в същото време изпитвам някаква перверзна радост,че сега след като животът ми от преди месец и плановете ми, и идеята как ще процедирам за напред, е в миналото. Мога да говоря и да изкажа всичката онази болка, през която преминах, без чак толкова много да се коркам,че еди какво си ще си помисли някой или ще се прекъсне нещото, което вече отдавна е скъсано.

И все пак нещата са сухи.

Това за оная песен „Добри познати“.. абе има го, но някак ми е пресилено. Тоест „да бъдем добри познати“ „да си останем приятели“ . Идеята е,че преди време аз заобичах именно приятеля и после другото.. вече не беше приятелство. И отново опираме до там как уж приятелите са си близки, изслушват, помагат, влизат в положение, вглеждат се един в друг. А когато се превърнат във влюбени и във връзка.. сякаш:

„Аре моля, стига сме се вглеждали, видяхме каквото си трябва.“

Или както, когато мъжът на моя приятелка се прибере от работа и тя поиска да си поговорят, да й разкаже как му е минал деня, той отвръща:

„Ако искаш да говориш с някой, обади се по телефона на сестра си.“

И после от къде дошло това, или онова.

Изненада!

Отново съм философски настроена. Работата ми се бави, надявам се да ми се обаждат вече и поне да знам кога започвам. Свежо ми е все още, тъй като последните дни Николай беше тука и си погукахме. Естествено ги имаше  елементите и на надцакване. Кой колко ме е познавал  кой колко се е приближил към мен.. И на мен не че ми дреме кой знае колко, но осъзнах,че таткото на малката ме познава доста по-добре, усеща ме доста по-добре, и ме е усещал повече от последния мъж в живота ми.

Не коментирам факта,че не му е пукало. То си е ясно, но поне ме е виждал. Докато другият ме изкарваше егоист.

Знам,че твърде много говоря за себе си и понякога не давам на хората да се изкажат. Виждам го и не ми харесва.  В същото време това не значи,че не ми пука или не им влизам буквално в телата и мислите. Колкото съм си интересна сама на мен като психика и поведение, толкова повече са ми интересни и близки останалите. Да не говорим за хората, на които държа. Това че драпам постоянно да излизам и да правя неща различни от това да си седя в къщи, и че искам да излизам и да контактувам с повече хора не е някакъв стремеж към популизъм.

Просто осъзнавам как това ми пречи страшно много.

На мен самата. Да бъда такава, каквато е нужно да бъда. Включително и за  да престана да говоря и мисля само за себе си.  За мисленето не е точно тъй.. често се занемарявам и после рева.

„Не мо’еш ревеш, брат“ – това казано с интонацията на учителя от улицата.

„Не мо’еш, действие трябва. Огън.“

Има и друго. Доста главоблъскащо на моменти и съвсем ясно в други. Ту ми пука, ту не чак толкова  Пукането повече ме дразни, тъй като няма полза от излишно хабене на нерви. А то е излишно, но да си кажа не обичам да съм зависима от някого, дори мисловно. Не обичам да завися от нечие благоволение, да искам да бъда харесвана, оценявана и така нататък.

Не искам и да се нуждая от постоянни доказателства за което.

Това ме вбесява.

И е индикация,че животът ми отново е скучен и се фокусирам не над което трябва.

Никой не обича слабаците.

Дори и аз.

Още по-дразнещо е да се чувствам слаба.

И да бъда слаба.

Еми няма да я бъде.

Advertisements

2 отговора към Нещата стават някак сухи

  1. Svetlina каза:

    В случай, че ти трябва някой, който да ти го каже – не, не си измисляш драми. Аз напълно ти разбирам проблемите и настроенията (и тайно-тайно и онзи страх, че Николай те вижда по-добре).
    И от всичко си най-малко егоист. Била съм ти на гости, ти всички осиновяваш и гледаш всеки да разсмееш, всеки да подкрепиш. Който не го вижда, явно в чужда паница гледа.

  2. keklanka каза:

    Благодаря ти, Адашката 🙂 Прегръщам те през компа 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: