Тази нощ е някак.. специална.

Специална с това,че ме върна към два мои стари разказа. Докато стигна до този, третият. Смразих се. Честно смразих се. Разказът е публикуван тук:

http://bglog.net/blog/kekla/site/posts/?bid=8366

Но това, което ме порази е собственият и коментар оставен под него тогава (наблягам на удебелената част):

„от kekla на 11 август 2006, 19:27

Ех, човече, не те познавам определено… дали пиша за твоя живот, или за този на останалите….може би пиша за бъдещето. Всеки, ако се запита какво става в него може да се уплаши, особено, ако се пита прекалено рядко. Може би всеки вътрешно изживява по нещо, което отключва истинските вътрешни разговори, които се водят вътре в  него. Говоря за наистина най-дъббоките разговори, които аз наричам Монолози/Диалози.“
Около 7 години по-късно се оказа,че наистина съм писала за бъдещето. Моето собствено. Или нашето. Whatever.

Целувка по горната устна или денят на соления дъжд

На пътя те срещнах и видях, че днес не е днес, а е било вчера и вече е късно да те извикам и да те взема с мен.
Ще ми се да можех да ти кажа всичко това, да можех да докосна очите ти и ирисите им да затрептят в очакване на моите.
Осмелявам се въпреки всичко да си пожелавам толкова много неща и да очаквам дядо Коледа с онзи чувал, в който моят подарък не заема никакво място, ала тежи ужасно много. Добре, че благородния старец има тренинг и носи на много от нещата, които ние простите хора така и не се научихме.
Седя отново на терасата. Това не е същата тераса. Това е онази тераса от преди много години, която е отново тук…
Топлото слънце уж не е така силно, но потта се стича на малки вадички покрай носа ми и не спирам да си мисля, че някой ден аз също ще се стека по стените си и малко солено езерце ще остане в краката ти. Ти ще се питаш що за солен дъжд е това…
Остава ми да се помоля и на него… – Тате Господ, за да ми направи една последна услуга… – да ти каже, че това съм аз и аз съм този дъжд.
Това в краката ти са моите солени дни, белязани от сълзите, които толкова събирах за теб, белязани с нощите, които не събирах и се опитвах да изхвърля в сутрините и които явно са се запазили като чернови именно за този миг, когато с език ще преминеш през горната си устна и ще усетиш онази странна сол, която уж е сол, а на тебе ти е сладка…
Говоря несвързано… отново говоря така. Ти беше свикнал на несвързиците ми и дори не ти правеха впечатление, всичко ти беше ясно, а хората около нас оставаха така шокирани, че някои дори ти даваха от онези съвети… които са така снобарски и обвързващи, караха те да се чувстваш като хванат в капана на това, което си ти, за сметка на това, което другите искат да направят от теб…
И в един ден…
Ти избра тях.
Избра ги и забрави за мен.
Това не ме натъжава вече, съжалявам, че те загубих… но знам, че натъжава теб, защото знаеш, че никога няма да бъдеш така свободен, колкото и аз да се моля за това… знаеш, защото не се осмеляваш да си го пожелаеш.
Не пазиш мен дори като чернова, но в онзи ден… – Денят на соления дъжд, ще си спомниш и малката солена капка ще се разтвори в мен както се разтвори едно време…
Не преставам и аз не преставам…
Облизвам долната си устна и не те забравям, вечно ще те помня, защото съм вечна.
Може и нескромно да прозвучи, но мен не ме е грижа.
Не помня някога да съм страдала от излишна скромност, особено пред самата мен, но винаги ми е било неловко да слушам хвалби от околните.
Това го смятам за прекалено снобарско и нереално, чиста проба лъжа на някое краставо куче обречено на адски мъки, заради своята подлост.
Знам, че заради това си мислене останах отритната и заради това ми мислене ме намразиха толкова и те отнеха от мен, защото краставите кучета бяха надушили моето най-слабо място, което те нямаха и не познаваха… любовта ми към нас двамата.
Кучешката завист е ужасна, често сравняват кучето с нещо толкова благородно… а защо тогава го сравняват не само с това. Понякога казват това и за котките, но излиза, че те са много по-благородни същества, защото съществуват съвсем отделно, имат свой живот и начин на мислене, взимат решения и изискват от хората не само да искат, а и да дават.
Кучетата само дават… бият ги, а те сляпо се подчиняват и търпеливо чакат някоя мизерна ласка…
Както много хора правят… и накрая с толкова малките си желания нямат и не постигат нищо.
Аз въпреки всичко ще се стопя щастлива, това няма как да се промени, защото вече се е случило. Сбъдна се най-голямата ми мечта да изпитам истинско разграждане в атмосферата, която с теб създадохме… вярно е… и ти помогна за това, макар и да се уплаши и да избяга, защото някой ти каза, че било страшно… и ти го послуша. И ето, че пак до тук се стига…
Страхът се показва само тогава, когато някой го извика.
Някой ми прошепна, че те е видял и не си бил същия… това никак не ме учудва, но те разбирам, ти направи последния си избор…
Но… щом те разбирам защо тогава не искам да продължа и да живея… не помня някога да ми е дремело за някои безполови същества и да страдам от някаква гузна благородност…
Недостатъкът при мен е, че съжалявам понякога бездомните кучета и съм проляла не малко сълзи, заради това, че те са обречени и не мога да им помогна. Не мога защото уж помогнали им, те ще ми „помогнат” да се изгубя… веднъж не се вслушах в знанието си и това ми костваше доста скъпо, костваше ми теб.
Моята последна и най-жестока грешка…
За това искам да си простя…
Когато тези мои мисли те достигнат и върхът на езика ти изтръпне, ме пусни и ме освободи от това проклето безсмъртие.
Не се сещай повече за мен… това е последното ми желание.

 Спомни си и ме пусни… не си мисли за мен, забрави ме за втори път, за да мога да продължа някак в някой друг живот в някой следващ свят, без да остана свързана с този.
 Може би нямаше нужда да ти казвам това, а просто да си ида, но не се стърпях и пожелах една последна целувка по горната устна…
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: