След дългото мълчание…

Имам много какво да напиша.

Имам много какво да кажа.

Малко след дъжд качулка и естествено няма да е съвсем уловило мига, както повечето ми писания, но то е като нещо.. което просто си чака реда.

Като нещо, което не можеш да напишеш преди да се е случило наистина.

И повечето нещо се случи.

И е хубаво. Повече от хубаво.

От тъмнината се ражда слънцето.

Вярвам в това.

Имам една чернова, която ще публикувам със задна дата, просто искам да елиминирам възможността нещата да бъдат прочетени не от когото трябва.Иначе повечето ми познати и близки са наясно какво става с личния ми живот, на професионално ниво също.

Наясно или не.

Чувствам се жива и в подем.

За пръв път от месеци, да не кажа година.

Година, в която трябваше да бъда най-щастливата жена срещнала истинската любов и сдобила се с бъдеще.

Година, която колкото повече дни минават, искам да изтрия от живота си, година, която отчаяно не исках да се повтори във времето, въпреки че на лице имаше много „поличби“ за това. Слава бог у суеверността  и предвидливостта ми, тук изиграха шега. Която е хубава и е супер готино,че не се оказах права.

И годината не се повтаря.

Нещо повече, налице е другият възможен живот.

Който можеше да се случи точно преди една година.

За пръв път, в края на втория месец от 2013, смея да си мисля за разните там равносметки  и оценки на изминалата година. Научих действително много неща, научих за действително много неща.

Нелицеприятни неща, както за хората около мен, така и за самата си мен.

Едното е поредният урок никога да не се жертваш прекалено много за някой друг, дори и да вярваш че това е ТОЙ, никога да не се примиряваш с разни неща, и никога да не правиш компромиси с други.

И тук не говорим за някаква връзка, където компромисите са задължително звено.

Тук говорим за неща, с които компромиси са немислими и никой не би те принудил да ги направиш в името на нещо. В каквото и да е.. такива компромиси никога не са оправдани.

Да ме простите за споменаването на думата никога.

Но.. няма да е зле да получа и друг урок.. кога в тия случаи никога няма да е валидно.

Нещо да ме убеди,че понякога си заслужава.

Имам много какво още да кажа .

Чувствам се като преродена, сякаш животът придобива смисъл, а фактически истинските проблеми, тия важните и които подлежат на оправия с ясен поглед върху „оправията“ тъкмо започват. Това е нещо ново за мен, обикновено решителността не ми куца, но ясния поглед си е като мираж.

Сега го имам този поглед.

Взех едно решение, толкова просто, елементарно и банално.

Както казват:

„Решението всеки път е било пред очите ти.“

А защо тогава не съм го видяла и защо всъщност въпреки ума си, все търсех причините за проблемите си настрани, а не под носа си?

Човещинка би казал някой.

Да.. позволено ми е и в същото време не ми е позволено. Защото с мен повличам и още едно друго същество, което все по-рядко споменавам в блога си. А именно другата част от него – Теди. Но и там нещата придобиват смисъл и подем. И пак стигаме до там,че явно нещата верно са били много тъмни, за да настъпи след тях развиделяване и съмване. Много пъти съм била в дупки и „на ръба“ но явно никога не е било достатъчно, щото това съмване не настъпваше, сякаш затъвах все по-дълбоко и по-дълбоко.

А.. боже колко много се обичам, ма как се обичам бе 😀

Най-тъжните и смарангясани моменти са били именно тия, в които не съм се обичала, в които съм се преглъщала.. заради някаква кауза.. при това невалидна, фалшива, дори глупава, безразсъдна.. баси мазохиста, дето съм.

Утре вечер ще публикувам нещо, което написах на 9 февруари. Нещо, което сега ми звучи маалко по-различно. По-скоро завършека му. Навярно преди да оповестя решението си, трябваше да напиша още няколко чернови, за да проследя различните състояния и чувства, през които преминах тогава. Защото все още го нямам това чувство, което го имах тогава и онова, което отдавна е зачеркнато.. не приключва с „обичам те“ и драма.. няма.

Най-накрая! Най-накрая драма няма!

Едно от нещата, които желаех силно 🙂

Впрочем наздраве!

Advertisements

1 отговор към След дългото мълчание…

  1. Яна каза:

    Много се радвам за теб! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: