Търпението (преди всичко) – 9 февруари 2012

Казват,че трябва да се научим да търпим, да чакаме, да мислим.

Не съм сигурна това до колко се отнася до мен.

По принцип се водя много търпелив човек.

До време.

До едно много конкретно време.

Точно тук.

И точно сега.

В един момент  просто идва ред на една голяма черна непреодолима точка.

Когато всеки започне да разсъждава сам за себе си.

Точно в момента, в който усетим,че трябва да се спасяваме.

Поединично.

Аз лично не съм се славила с кой знае какво търпение, но поне имам силата да напускам потъващите кораби.

А моят кораб потъва.

Точно сега.

И вече всяка минута е дълга, всяко търпение след тази точка е като нож в сърцето. Всяко търпение свързано с факта, че си научил нещо много, много важно и трябва да потърпиш докато го извадиш наяве, е свързано с болка.

Аз на това му казвам търпение.

Може би точно това е истинското търпение.

И фактът,че трябва да приключиш връзка не с тия думи :

„Повече не те обичам“, а с точно обратните на тях.

Ето на това му казвам аз истинска драма.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: