Няколко дни преди края (началото) на света

Сутрин е и аз се кьоря над клавишите, които за жалост не ми светят, за да ми покажат към кой път да поема. Слава богу имам придобити рефлекси и интуиция. И кафето е готово, чакам и да се стопля, и почти ще съм ток.Тия дни, разбирайте до 2-3, ще си дойде мойто мило, мойта горчилка, мойта игла в задника и моята либоф, дет са вика.

Чувствата са смесени. Сега се радвам, обаче тъй като миналото лято имахме доста нерви и проблеми съм със смесени чувства. Връщам се постоянно към миналата зима и се надявам да се повтори поне в голяма степен онова, което стана тогава. Да се повторят онези очи, които ме гледат от снимките. Знам,че са с нас, но нещо лятото трудно си намираха път. Все още съм на работа, вероятно ще остана до края на месеца. Уж за да взема още една заплата. Малко съм раздвоена. От една страна няма чак толкоз за къде да бързам, но не ме свърта никак. Не само, защото любимият ми се връща. Мястото ми вече не е там. И в същото време е. Новата ми заместничка е интересен човек. Харесва ми. Малко повече говори и ме прекъсва,но общото впечатление ми е, че е готина. И много странно съвпадение се оказа. Оказва се, че е майка на едно момиче, с което ме запозна Бонбончо, когато бях във Варна. Името Венера няма как да се сбърка. Много оригинално и добре измислено. Ще ми се и аз да имах повече въображение, когато кръщавах Теди. Не че не й харесвам името. С времето тя действително се оказа един божи дар дошъл съвсем непоканен, но още с идеята и появата си намерил и намиращ все повече място за себе си в моето и всички останали сърца.

Наближава времето, в което и тази година ще си замине. Не смея да си правя разни прогнози, явно ясновидството напоследък не ми се отдава. Миналата година имах предчувствие, очаквания, а и всички предпоставки за интересна година, през която наистина ще стартира много интересен и наситен със случки период, но очакванията не се оправдаха. Само си отворих още повече работа и проблеми. Имаше и своите положителни неща естествено, но като цяло си беше не особено спечелено време. И с края на тази и началото на следващата пак се очертават разни промени, но не смея нито да се надявам, нито да коментирам. Не от страх, нито щото нямам надежда. Просто както казах, ясновидството май не ми се отдава. Накупих коледните подаръци, май и за себе си. Някои май не ми се получиха много като се замисля. Единият е дублиран, тъй като може да съществува в два варианта и не знаех кой от двата да избера. И вероятно и двата варианта ще ги подаря. От единия онлайн магазин получих много интересно обаждане от някаква жена, която надълго и нашироко ми даде своите адмирации за избора, който съм направила от техния магазин и ми разказа за сина си, че и той имал такова чудо, каквото и аз купих. И ми подари още нещо в добавка към поръчката ми. Една от ония жабки с паричка в устата. Дъ фън шуй, ама .. абе интересен разговор. От другия онлайн магазин мацката пък ми направи отстъпка от един странен пъзел, конструктор по-скоро, тъй като беше последен и някаква мостра, също така и не напълно сглобен. Обаче аз си бях навила на пръста, че това нещо ще го имам и ще бъде подарено.. оооо.. супер, ама хем повечето конструктор е подреден, пък аз не мога да го довърша.. ууууужасно. Че аз като го подаря искам да е направен. А то това е и тест за интелигенстност, остай. Ако не успея ще пиша на картичката,че на мене iq не ми достига, ама получателят знаем,че го има в излишък .. оооо.. майтапа настрана,трябва да го наредя, ако трябва ще ходя всеки ден на работа с него и ще го наредя. А пък от третия магазин направо ми изпратиха поръчката и то с моята фирма.

Та… сега остава и хората да си харесат подаръците – всъщност това са Теди и гаджелъка. Останалите искат пари да им давам, маман и татко не съм им изнамерила подаръци още, но ще измисля. Сега не е лошо докато съм на тая вълна да отправя някакво благодарствено писмо до фъншуйския магазин, който да си кажем честно като поръчвах през нета ми се стори малко дрън-дрън шикалки, но за това пък хората зад него явно работят със страст и любов. Онлайн продавач-консултантката ми хареса наистина. Може би аз също щях да съм като нея, много непринудена беше 🙂 Тъкмо им написах благодарствено писмо, че те хората си го поискаха.

И докато драскам тук, или там, то времето си изтече. Имам малко време да си ударя някой душ и да будя детето за градина.

Вече си имаме сняг и малката откача от радост 🙂 Освен това й светна,че Дядо й Коледа вече спокойно може всяка нощ да идва и да й оставя по някое лакомство, когато не е в стаята и да я накара сама да си го намери 🙂 И подаръчетата идат. Тази година ще съм малко по-скромна, но пък ми е някак готино, когато се сетя, че от към играчки и разни такива детски лиготийки не е никак лишена.

Може би още е рано, ама аз си пожелавам и до година Теди да е все такава здрава и уникална.. ааа… и може би мъъничко да влезне в калъп, поне мъничко, дори и привидно, особено привидно да е 🙂

Една част от мен изпитва перверзна радост, че е с толкова силно развито чувство за собствено мнение.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: