Май съм на приливи и отливи

Та така.. ами както доста се бях разписала, така се случи и обратното. Не че имам някакво време и в момента, дори не е ясно дали тези редове ще видят свят. Уж станах рано, но.. Кафето го допивам от снощи, успях да се лакирам, сега иде ред на душ, приготвяне на Теди за градина и бой към работа.

Та като стана дума за работа. Наближава време за заплата.

Преди около седмица и повече си пуснах предизвестието за напускане, което не съм сигурна дали имаше кой знае какъв смисъл, тъй като няколко дни след изтичането му така или иначе 6-месечният ми договор с фирмата изтича.

Европръц или както там се нарича.

Може би е малко късно за равносметките. Но.. то така или иначе една от ръководителките ми се е притеснила дали ще намерим навреме човек.. Днес между другото ми предстоят няколко „интервюта“.

Днес, а и следващите дни по някакъв начин ще са шегаджийски, тъй като преди няколко недалечни месеца се разхождах из множество разбиращи и неразбиращи от интервюта хора, а сега аз самата имам възможност да застана на тяхно място и да обуя техните гащи 🙂

Не мие кой знае колко весело, щото виждам и това колко е дразнещо, досадно и изнервящо.

Но все пак необходимо.

Няколко пъти ми се задава въпроса защо напускам.

Ми защото съм наранена, обидена и прочие.

Когато си прекалено честен, вярваш в справедливостта и подредеността на нещата, когато се стараеш да си сериозен и коректен е логично (мисля) да очакваш поне на половина същото отношение, а не да трепериш за всяка възможна грешка, която можеш да направиш и да се шашкаш не те ли дебне нещо изотзадзе и да те сграбчи.

Но това е най-малкото.

Като споменах заплата..

Нали то човек е адаптивен, почти всичко, дори големият стрес на работа може да изтърпи, дупе знае две и двеста.

Но да лишаваш себе си и семейството си от грижи и чисто физическото си присъствие заради „работа“, където във всеки един момент можеш да си навлечеш такива неща, че човек не смее да си го помисли, буквално да ръководиш офис, макар и състоящ се от двама човека, единият от които си ти, да работиш с пари, но да нямаш никаква защита.. и накрая да ти кихнат 270 лева за удоволствието и после да те питат що така напускаш..

Ми .. .. Ако имаше някакъв смисъл щях да кажа истинската причина, но не я казах. Така или иначе не си и представям, че тя е някаква тайна. Официалната информация е, че любимият ми се връща от Америка, че се задава продължение на следването ми.. и някакви такива.

Истинската причина са неоправданите и смешни рискове, на които се подлагам ежедневно, стресът и нервите, които ме правят ужасен човек. Не всичко е така черно, работата с хора всеки път ми е харесвала. Много ме нервят, но пък понякога е толкова забавно. Тъй като нямам никакъв социален живот в известна степен те са моят социален живот. 2-те минути на предаване и вземане на пратки, времето, в което се опитвам да оправдая застреляния компютър са времето, когато тече моят социален живот. Не съм типичният ръководител офис. Това има ли смисъл да го споменавам. Бюрото ми е разковано, половината консумативи са си мои, обстановката е всичко друго, но не и „офис“. Дори любимият ми ми нанесе една обида, която е едно от нещата, които помня и все пак не съм сигурна дали се дължи точно на работата. Заяви ми,че когато работех в магазина за дрехи ме е искал повече, а тука – тц. Според мен причината не е мястото, а просто защото вече е стреснат от мен, колкото преди ме разбираше, толкова сега изобщо не ме разбира и това го притеснява много. Мен също. Но това е друга тема.

Та дойде време и да ми приказват някакви такива дали не може да остана още малко, оная овца с есенното настроение и тя ми мънка „моето момиче, не знам защо ще напускам, искам всичко да е колегиално“,

Моля? Ама ти вярваш ли си?!

Вярва си.

След серията врясъци и писъци за някакви глупости и да ми засвидетелстваш добри чувства..

Мисля,че пловдивчаните, които ме преследват в последните години са пълни идиоти.

Супер гадни, мазни и лицемерни същества.

Не искам да категоризирам всички под един знаменател, но работодатели от Пловдив?!

Тия са под всякаква критика.

Вярно, имат хубав изказ и самочувствие, но иначе са пълна скръб.

Нищо чудно скоро да ида да уча в Пловдив и дано ми се промени отношението, но преди време Пловдив беше някаква мечта за мен, сега си е кошмар.

Нищо свързано в последните години свързано с Пловдив не ми е донесло нещо положително.

Хооооп.. греша.

Може би има едно много положително нещо, което се дължи на Пловдив и е живото доказателство, че от нещо толкоз отвратително като тоя град и доста от хората, с които ме срещна, може да се роди нещо толкова невероятно.

Теди.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: