Напоследък

Съм доста продуктивна откъм писане.

Това е така, тъй като от доста време си лягам заедно с кокошките.

Стане ли 21 часа и съм се пренесла в страната на сънищата. Даже Теди заспива по-късно от мен. За сметка на това се ококорвам в 6 часа за вероятни приказки по телефона, или да си измия косата, тъй като нещо вечер с мокра коса.. не ми идва от вътре.

Та имам още около петнадесет минути преди да се изритам в задника и да се запратя в банята. Голям ми е бахър, но то вече ще е така, какво да се прави. Мислех днес да се помоткам и да не се стресирам излишно, тъй де, да позакъснея малко, обаче като видях пратките за днес и се отказах. Доста е пъстро от към получатели. От към нервни седмачета, на които им се струва,че 9 е късно за отваряне на куриерска фирма, до други доста приятни и добри деца, които хем ме разбират, хем не си го изкарват на мен заради неудобствата, които им е причинила любимата фирма.

Като стана дума за неудобство..

Вчера денят ми започна доста интересно, но добре че съм старо куче и някак съм попретръпнала. Колата ни пак се прецака и Митачето, куриерът, го изби на бесове. Нали си е младо петле.. ама и мен да ме оставят без компютър и в същото време да ми кажат – работи.. някак.. нали.

И след кратка консултация по телефона с някакъв сервиз, се оказа  че вероятната причина да не пали колата е студът.. та така.. да сме я били бутнели.

Е па що не.. аз съм фен на приключенията.

Е то хубаво, ама и двамата с куриера сме само кокали и зъби, и отстрани почнаха едни хора да ни подвикват като почвахме да бутаме, че сме били „Конска сила и половина“ 🙂

По-късно, на който разправях за случая, се интересуваше аз кое съм била- конската сила, или половината 🙂

Иначе тия хора ни помогнаха, обаче колата така и не запали.. и така, пратихме я на доктор. Позапъхтяна и весела се прибирам в офиса и гледам на служебната поща пристигнало писмо от представител на Управлението. Въпреки всички лайна които съм изяла от тия хора и навярно ще продължа да ям, една част от мен не е чак толкова бясна, поне не към конкретната особа, дори съм склонна да мисля, че една голяма част от тия хора изобщо си нямат представа колко хора ги псуват за това, което им причиняват с работата си и колко месеци наред превръщат заплатите им в число по-ниско от 280 кинта.

280.

Точно това казвам.

Но да се върна на писмото.

„Есен.
Ранна сутрин.

Вървя по кварталната улица. Доближавам възрастен мъж, който мете пъстрите листа по тротоара: „Добър ден, госпожо, и приятен ден“ – каза непознатият ми човек с усмивка. „Благодаря, и на Вас“ – отвърнах му.

Есента може да бъде облачна в сърцата и умовете ни, само ако позволим. Подарете слънчева усмивка на някого днес и вижте как лицето му грейва – става красиво, като този хубав сезон.

Спорен ден, колеги.“

Не знам за вас.. но аз почнах да се хиля с глас и да се блещя..

Айде ся, приемем, че авторката я е избило на романтика, макар че няма да й казваме, че от към писателски наклонности не струва. Изтъркани фрази изречени от човек, към човеци, които поне веднъж на ден искат да я скалпират.

И аз аджеба се чудя ти ли точно ще ми пожелаваш хубав ден, като ти и твоите колеги всекидневно ми съкращавате живота и аз се боря с вас, за да си направя хубав деня, и за да се усмихвам на двете кучета пред къщи и на едноокия дядо, дето ме пита колко километра правя на ден с колелото?

Аз обичам да карам колело, но една от причините, поради които го правя в тоя студ е и финансовата част. Тъй като не мога да си позволя пари за транспорт, който от друга страна беше възможно да ми бъде платен от бюрото по труда, дори не от фирмата.

Но някой го домързя да си мръдне дебелия задник и да подпише 2-3 бланки.

И аз всеки ден се усмихвам,  щото ми се чудят и ми се радват, че не слизам от колелото, ама можеше и да се вкисна и да се депресирам, че 2 и 20 на ден за пътни не мога да отделя и сутрин мръзна като куче, вечер ме е страх някой застрелян шофьор да не ме бутне примерно.

Пука ли им, че една от грешките, които ми пишат и всяка струва по два лева и твърдят, че го правели за наше добро  означава детето ми да не яде шоколад примерно.

Ама айде.. аз съм оптимист, есента си я обичам и без пожеланията им.

Шоколадът е вреден, нали така 🙂

Пука ли им, че един педераст заяви, че за наша сметка ще подменяме летни със зимни гуми, щото не сме казали навреме,че летните били изтрити.

Но това е пак част от щастието на есента, пролетта или зимата.

Сезоните са си сезони..

Ама аре нема нужда „ти“, точно ти да ми пращаш положителната си енергия.

Та такива ми ти работи. Още два месеца съм на работа, после се надявам да ме чака хубава зима. Наистина много се надявам въпреки останалите негативи, които трупам.

Като например чудя се как е възможно при положение, че аз съм Василиса Прекрасна и верно си прося комплиментите, да не ги получавам от най-важния човек на света?! Чувствам се някво супер унизително и в същото време се нервирам, щото ако ти не забелязваш каква хубава жена имаш и не й го показваш, ме принуждаваш да си търся забелязващи настрани. Да не говорим, че и такива не липсват, ама това е друга тема.

Убедих се, че в много случаи някои уроци идват не за тия до нас, а именно за нас. Убедих се,че с един мъж не винаги може да си говорите направо и като възрастни, щото за тая цел мъжът трябва да е пораснал. Убедих се  че е по-добре да не се занимаваш и да хабиш сили, а да преглътнеш, тъй като така и така няма да те разберат и нещата ще продължат по старому. Да не говорим, че отвориш ли си устата и стават още по-големи проблеми. Убедих се, че в много случаи човек трябва да спестява истините, щото ще му излязат през носа. И това, че ти си директен към някой и му казваш нещата право куме в очи от любов към него, и за да не си като останалите заобикалящи го лицемери, невинаги е най-правилното. На един мъж требе да му се мазниш и да му се умилкваш, да му обясняваш колко е дъ бест .. Щот иначе излиза, че не го обичаш и говорите на различни езици.

Та така мили ми деца, много ми се е насъбрало по тоя въпрос и още много мога да изпиша. Може би и ще го направя.. но няма да е сега, тъй като трябва да се къпя.  🙂

Advertisements

2 отговора към Напоследък

  1. Yana каза:

    Веднъж бутахме буса на брат ми, беше много забавна картинка. Аз и Антон с по едно дете в ръка и пухтим зад буса… хахахахаха!

  2. Svetlina каза:

    Какво е „много ми е бахър“? Аз знам, че бахър е студ по шуменско

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: