Тая сутрин си нямам компания

Онзи ден не можах да се наспя.. Не знам защо спах само три часа. Нещо ме е човъркало. Но за сметка на това вчера.. и като ме изби на простотия…

Леле какъв дъжд ме валя не е истина..

Дано тая сутрин седалката не е прекалено подгизнала и да не се окажа с мокро дупе  като замина на работа.

Вчера нямах никакви задачи от към работа, но от друга страна много каръщина.. ако бях изнервена от работене сигурно щях да препаткам яко. Тъпия хазяин се сети 10 минути преди края на работното време, че нещо трябвало да позамаже на един прозорец.. мале-мале.. идеше ми да го скапя.

Ега ти изпедерастялото нахално лайненце! 

До тук добре. Викам си то стана време за ходене, ама навън вали яко дъжд и така или иначе още не мога да изляза. То така.. ама има и друго. Забравих си и двата фара на колелото в къщи, нали съм курназ, че няма да ми се наложи по тъмно да се прибирам. И навън едни облаци, едно чудо.. и тъй де. Мръкваше се и дъждът кажи-рече спря. Викам излизам.. че кой знае колко минути имам до втория тур дъжд.. оказа се, че не било минути, а секунди. Малко по-надолу по улицата.. беше някакво чудо. Хем бързам.. хем яко вали, не е истина просто.. не да стана цялата кал… аз просто плувах.

Като се прибрах цялата бях подгизнала.

Буквално.

Изразът „До кости“ ще да е бил точно за този интересен момент. И бикините и те бяха мокри.. абе.. остави се. Дънките – едни тесни и едвам ги събух, а нямах търпение да се отърва от дрехите и да се увия в някоя хавлия.

Малко по-късно ми звънят от работа и се оказва,че нощната линия си забравил бил ключа за офиса и трябва около 22 часа да идва да ме взима от тука и да ходим до офиса. Аз вече бях доста неадекватна и нямах много сили да се ядосвам. Връчих Теди на майка ми, а аз си отворих една бутилка с ликьор от зелени орехчета докато чакам. За късмет се засякох с Димитраки, а  с него като захванахме един лаф.. Абе голямо лигавене и бъзици бяха… На мен пък от друга страна ми дойде настроението. После куриера като дойде да ме вземе –  мен ме беше изпрала вече лиготията. Оказа се, че има още един помагач с него.. и на мен през целия път не ми млъкна устата. Малко на автопилот я карах, щото бях недоспала, изморена и превъзбудена. Дори си изкарах хубаво, щото животът ми напоследък е ужасно занемарен и скучен от към социални контакти. И дори и при това положение ми стана някак хубаво ей тъй да се помотам с някого, който познавам само като човек, дето нощем влиза в офиса и обира пратките за разнос. А и на мен не ми беше много притеснено, щото и на позната територия бях, някак не се притеснявах и не ми беше неудобно, както примерно ако съм в някое заведение или клуб.. абе лудница..

И сега вече е сутрин.

Относно милото.. и него са го накацали някакви мисли и състояния и лош късмет.. и други работи има, дето вече не съм сигурна какво е оправданието за тях.

Та такива ми ти работи. Вече е почти 8 и е време да се приготвям за работа.. Дано денят да е успешен и да няма много нервни състояния.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: