Върхове и падения

Ами… ето ме. Дойде време да се разпиша отново тук. Минаха предполагам няколко месеца, или е пресилено да са няколко. Но доста отдавна не бях наминавала наоколо. Имах много моментни настроения, ситуации, истерии, по-малко истерии, моменти на радост, на много ядове и нерви. Както обикновено може би. Напоследък все повече се връщам към обичайните дни и някак си се опитвам да се намеря. Не би трябвало да е така, но в последно време сякаш ме нямаше никаква. Първо със започване на омразната ми работа, началото беше повече от ужасно и съчетано с разправии, панаири, проблеми.. Посвикнах и милото взе, че се върна от Америката. До тук добре. Стоя цели два месеца, които бяха доста ползотворни от към този факт, че изкарахме повече време заедно. Не като общ брой часове, ами просто два месеца са си два месеца. Научихме и не научихме доста неща един за друг. Изпадахме в доста крайности.. Имахме много  хубави моменти и обратните не липсваха обаче.

Митовете в един момент се развенчават.

Една част от мен желаеше това да стане колкото може по-бързо, за да види какво ще остане след това. И да. Остана нещо, което си заслужава. Но и да – митовете са развенчани. Не се и съмнявам, че е дошло време за равносметки и от негова страна. За мен лично е факт, че в някои отношения проблемите с комуникацията си ги има, за мен не са сериозни и са поправими, за любимия сякаш.. не знам. Но то ще се чуе. Факт е, че животът ми поне е някак оцветен, прекалено динамичен на моменти, но ме устройва. Понякога ми става много куцо, когато се чувствам с ограничена свобода в много смисли, най-вече на ума и изразяването. Гадно ми е, когато не мога да кажа какво мисля, защото ще си докарам много големи бели до главата заради погрешното разбиране. Или никаквото. Не че съм се отказала, но е време да си седна на дупарата и да престана да очаквам кой знае какво. Животът така и така си минава.

И сега съм разделена във всякакъв смисъл. 

Една част й се иска да не е сама, друга си вика…. пуу, най-накрая малко спокойствие, друга част си вика – сега ще се намеря, ще се среша, ще се усмихна, ще оставя вятъра да ме лъхне, ще пофлиртувам, ще похарча някоя стинка… Не знам. Когато в нас живеят няколко различни личности , а не разполагаме с времето всяка от тях да обичаме или да й отделяме полагащото й се време настъпва някакъв гаден дискомфорт. Но аз.. аз съм си попарена. Не се чувствам така както януари месец.

За първи път не подарих на Теди видеоклип за рождения й ден. А тя стана на цели 5 години. Нямам време дори да я видя. През последните два месеца се радвам, че поне я заведох няколко пъти на басейн в неделните почивни дни. И сега дечко не е минал ден, в който да не ми повтори как щели сме да ходим на басейна и на пързалката.

А да… сега поне работя и изкарвам някой лев. Ходя с колело на работа и така не давам пари за билети.

Исках да кажа, че „УмрЕ компа, да живее лаптопа.“

По рождения ден на Теди се прекъсах и поканих малко гости и се преместихме в хола, където преместих и компа. Като го върнах в моята стая, същия ден гръмна и си замина от тоя свят. И сега имам новичък лаптоп, който дано да ми служи вярно. На изплащане е, но мисля,че ще го изплатя поне в една голяма част докато още съм на работа, а именно, дала съм си датата 18 декември, когато ми изтича договора и не мисля да го подновявам. По това време си идва моя човек и ще му се радвам с малко по-свободни ръце. Имаме нужда от това.. дам. Като си замине ще се поогледам за нова работа. Междувременно мисля тая година да се наредя на опашката за зелена карта, демек нищо особено, само ще участвам в лотарията с момата.. пък кой знае, може ида се получи. Може и да не съм споделяла плановете си, но и те са ясни. Дано да имаме късмет и след някоя година дали по този начин, или по друг, да се изнесем от тая прекрасна държава, където не мога да си видя детето, щото работя по 10 часа на ден без почивка, някъв пишлегар на име Николай Бакларов се чуди как да ме глоби за всякакви глупости, друга свиня ми се прави на загрижена и заинтересована коя съм и каква съм като нейна служителка и ми задава въпроси, които ги пише в автобиографията ми. Като толкоз й пука да се беше подготвила първо. А аз не съм такъв човек. Не съм такъм злобен човек. Не ща да кълна хората… обаче почнах отново да го правя. Не ща да съм такава стресната и да подскачам от всичко. Това не съм аз. Напоследък на работа е малко по-спокойно и някак мога да се поогледам и да се поуспокоя. Но си липсвам. И Шумен много ми липсва. Пак ще ида там тази година, която си заминава вече. Мдам. А.. бе като се замисля и рождения ми ден наближава… а вече сме насред любимия ми сезон. Малко е студенко в гаража, дето се подвизавам, ама това не пречи на факта,че като си покажа носа на вън и завъртя педалите на колелото и усещането е прекрасно.

Наистина друга част от мен няма търпение да става декември и да си прегърне и двете любими същества – Муци и Теди 🙂

Хубаво е, когато сме в състав Муци, Теди и аз.

Advertisements

3 Responses to Върхове и падения

  1. Svetlina каза:

    Муци :))))))
    Поне в това отношение си си ти 🙂

  2. keklanka каза:

    Eх.. Адашката, а така и се искаше да се видим, даже се заех да подготвям Муци за срещата ни с теб.. пуу.. скоро оставам отново без работа, тъй че се надявам някой от следващите месеци да имаш отново път към България и да се видим и да ги раздуем…

  3. Svetlina каза:

    Няма да е тая година, но ще се постарая повече догодина. Ти да не си посмяла да заминеш преди това!
    (въпреки че и аз да имах снимка като на Теди, и аз щях да искам да си ползвам паспорта насам-натам :))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: