Сънени безсъници

Доста раздразнителна го раздавам и изморена.

И спортен бяс.

Па знам ли в крайна сметка как го раздавам.

Ужасно много съм изморена и на това отгоре не мога да спя. Притеснявам се за Теди, доста кофти настинка пипна тия дни. Вчера й беше първата от няколко, в които нито е кашляла, нито е вдигала температура.

Само дето сънува и говори на сън.

Ама то е по-интересно вече де.

А аз пък що така не можах да спя.. Хукнах да гледам едно тийн любовно филмче в 2 и половина. И сега искам да си взема съня.

На работа все по-лайняно става. Като размисля няма кой знае какви проблеми, но едно нещо да стане и е способно да ме скофти здраво. Да не говорим, че се затвърждава мнението ми,че това не е за мен и чисто и просто не се справям. Вероятно обаче вчера (без да мога да отбележа покрай поредната пумия, която ми се изля), спечелих една доста голяма битка.. или само така си мисля. Предполагам ми отмениха едно от задълженията.. то те и трябва да ми го махнат най-малкото щото ми пречи на останалата работа .

Времето си минава. Насред лятото съм, а от седмици не мога да сваря течаща водав гъщи. Ега ти мизерията. Не остава време до идването на мойто мило либе 🙂 Трябва да се стегна и да приведа къщата в малко по-добър вид от настоящия й. Ама като гледам ще е баш в последния момент. Постоянно съм на приливи и отливи. То не че е за пръв път.

А какво се случва с мен. Не съм сигурна 🙂

Имам доста спадове в настроението от факта, че вече съм на доста години, а още си търся ниша, място, път под слънцето. Все едно съм на средата на пътя, или би трябвало да съм, а имам чувството,че все нещо съм или пред зъвършване на средно, или на висше образование. Животът ми настрани от кофти усещаниета, които имам сякаш мърда и има каква да му става, но някакси изобщо не мога да го усетя, което не е весело чувство. Превръщам се в някакъв мърхел, който си оставя магарето в калта. И то не за друго, ами щото се чувствам много, много изморена, изчерпана и омърсена от смотани и неразбрани хора.  А за пръв път виждам, че дори и по телефон да контактуваш с началства е голям ШЕД.

Абе тоя пост не биваше да е такъв. Все ми се иска малко повече слънце да споделя. Не може да е така заспало, въпреки че има разни клиенти в офиса, дето ме засипват с комплименти колко съм лъчезарна.

И за да си направя равносметка.. работата в индийския магазин беше в пъти по-добра от тази.

Надявам се днешния ден да не е толкова кофти.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: