Нервна съм

Ами айде да си кажа – отново си намерих работа. След толкова много на практика безсмислени интервюта – намерих що годе нещо интересно, което ме устройва, което е нещо ново  🙂 Естествено  за мен – сега като се замисля давам леко на заден, но като цяло доминира ентусиазма ми.  И обикновено, или не.. работата сякаш ми падна от небето. Дори нямам идея на какъв принцип ме избраха, имам чувството,че всичко беше една голяма формалност, като се има предвид, че и друг път съм кандидатствала за тази работа и никой не ме потърси тогава. Сега написах на кратко едно мотивационно писмо.. дали то не обърна каруцата.. нямам идея. Обаче – за вярване или не, до края на другата седмица ще си имам трудов договор в ръцете. След 9 месеца отново ще съм сред хора ще се влея в калабалъка.  Макар да не откривам почти никаква логика в това да ме наемат. Тоест начина, по който тръгна всичко.. просто на фона на нещата, през които преминах – в  настоящия случай беше една среща,  хората с които  се срещнах бяха приятни и просто искаха да ме видят. Обясниха ми в какво се състои работата, важно беше да почна веднага.. и всичко останало се учи.  С две думи просто доказаха моето собствено мнение, че много от нещата, които се предлагат на пазара на труда могат да се научат на място.. нужна е по-малко от седмица интензивно някой да се заеме и да направи от теб подходящия кандидат.. Всеки път ми е било супер изнервящо и досадно как някакви идиоти държат на кетапи примерно за компютърна грамотност и тъй като аз нямам.. взимат на работа някой с кетап, който не може да създаде нова папка в компютъра примерно, или си няма идея за програми от типа на winrar и приложението им. Смешници са, когато когато търсят човек, който задължително да може да работи с касов апарат, а това последното се учи буквално за минути. Гадно ми е като се сетя как се възползват от безизходицата на хората и си представят,че правят някаква селекция.

Никаква селекция не правят.

Те просто се подиграват и си правят сами на себе си еваллата,че имат някаква власт над някой друг, който всъщност дори не им е подчинен.

Последната ми работа и тя стана почти със щракане на пръсти. Въпреки че там бяха доста по-сериозни и ориентирани към успех, който аз явно не им донесох. Въпреки,че мен ме обвиниха като основен заподозрян,че повереният ми магазин не продължи да съществува.  Въпреки това аз дадох всичко от себе си за онова място.. явно,че не само не получих потупване на гърба, но през периода на работа ме прецакаха с осигуровки, намалиха ми заплатата и ми увеличиха работното време. Но нищо.. Времето минава. Много се надявам сега с това да ми потръгнат нещата. В настоящия момент излезе възможност да кандидатствам за временна заетост на непълен работен ден по специалността ми. Паралелно с това, което започвам сега. Къде от страх, къде от интерес и бъдещи ползи, които ще ми донесе настоящата работа за в бъдеще, реших учителството да го зарежа.  И ето ме – диспечер в куриерска фирма. Съчетано пак с привличане на клиенти, но не така агресивно както в други неща, с които съм се занимавала. От към законова гледна точка, заплатена и работно време –  съм в пъти по-добре от предишната работа.. която в действителност доста ми липсва въпреки всичко.  Още се улавям как заглеждам на хората дрехите, кое с какво са съчетали и прочие. Как разпознавам нещата, които са ми минали през ръцете, как стара клиентела ми се мотка пред очите.. а минаха 9 месеца.  Утре започвам със събиране на документи и началото на обучението ми. Момичето, на чието място почвам  явно е казало една две думи за мен в положителна насока, дано си допаднем с нея. Все пак тя ще ме въведе в нещата :).

Баси как живнах.

Advertisements

4 Responses to Нервна съм

  1. Yana каза:

    Успех, Кекле! Гуш!

  2. keklanka каза:

    Благодаря, май ще ми е нужен 🙂

  3. Tsvetomira Petrova каза:

    Много се радвам 🙂

  4. keklanka каза:

    Aбе… то и аз се радвам, ама си беше ясно, че обядът не е безплатен. Вероятно няма да се задържа повече от няколко месеца, но предвид как ми се отразява безработието на психиката.. но ще видим. Условията, за които научих… май трябва да съм луда, за да остана да работя тук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: