Труд и творчество на нова сметка

Най-сетне гадния месец май мина и настроението ми някак се върна. Не че самият месец е гаден, просто все едно не бях на себе си. Губят ми се последните му 10 дни, знам само,че бяха едни от най-гадните и с най-понижен тонус, които съм имала. То безсъние ли не беше, липса на всякакви желания, пречупен дух заради самотата и това,че не виждам как да я преборя.. И муза нямах да творя.

Слава богу всичко е в миналото. Остават по-малко от два месеца до лятото, моето лято така да се каже.

Хвана ме музата и да творя на нова сметка. По-скоро да рисувам супер аматьорски, но пък ми носи радост. Домашна арт терапия, която освен всичко ражда и интересни неща. Поне на мен са ми интересни. Мисля,че се получават добре. Дори и да са ми за пръв път.

Бях си купила 500 грама глина, тъй като когато бях започнала да рисувам камъни като къщички, се оказа,че не мога да намеря накаква специална глина, която се нанася като паста и е в тубичка. Имало някакво такова животно, но било много скъпо и не излизало на сметка. Та мацката от художествения магазин ми набута обикновена бяла глина и ми каза да се оправям.

И седи си тая глина и съхне.

До преди около седмица, когато реших от скука да си клъцна малко и да видя какво мога да направя на прима виста.  И като се зарибииих.. стой та гледай. Да не говорим,че част от глината беше за боклука. Та реших докато имам настройка да я направя всичката на нещо, че да не отиде зян. То пък ми отвори доста работа, но да кажеш, че съм много заета.. сякаш нямам цялото време на света изпълнено в чудене как да го уплътня. Набарах на детето формичките за пластилин, разточих глината и почнах да правя разни форми, които макар и доста неправилни, когато се оцветят май стават хубави украшения. По-късно ще добавя снимки на нещата, които съм направила до тоя момент. И сега бих се занимавала, но няма вода и ще ми е трудно при това положение да си мия боята от четките. Та голяма си е зарибявка. Eто и някои от нещата, които направих:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следващите обици са си специални, който му разбира на Фън Шуй, ще се сети защо 🙂

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И лятото довадя. И с него заголването на „баджачките“ както казва моя човек. И.. боже от къде се взе всичкия тоя целулит, много куцо, пък аз това лято и на море ще ходs за пръв път от има няма 10 години, ако не и от повече.

Има и още една тенденция.. По-скоро кофти тенденция. И малкото ми приятели окапват като гнили круши. Може и да не са окапали, но или те, или аз ги чувствам много, много далече. Вече. Нищо не ни свързва, не се виждаме с години, не пишем, не говорим по телефон.. всеки е хванал някакъв път, питам се като гледам общите ни снимки:

„Аз ли бях тогава?“

Тогава когато някак бях по-толерантна и търпелива, и си затварях очите за неща, които вече нямам причина да търпя и толерирам. Именно липсата на това осъзнаване, и липсата на причина, е някак стряскащо гадна. От една страна почвам да се чудя озлобявам ли се, толкова ли наистина стойностни са били за мен.. и в същото време знам,че и още продължават да са стойностни.. но такива каквито бяха преди и в състоянието на духа, в което съм била аз.  Знам, че всичко вярваме в хепи ендовете и така нататък. Аз бях най-върлият привърженик на приятелството, издигах го по-високо от любовта. Сега действително съм много силно разколебана в това си мнение, дори и нещо повече. С напредването на годините излиза, че просто всички сме имали някаква взаимна изгода един от друг, и в момента, в който тая изгода отпадне, и примерно си намерим половинка, някак .. нещата бавно, но славно вървят към финал. Пътищата ни се разделят. Създаваме си собствен микросвят, където има 2-3 човека, измежду които разпределяме сърцата си, като основната част естествено отива в семействата, които сме изградили.

Приятелството излиза,че е именно подкрепящото човека звено.

Но не и патерица.

Не знам. Мисля много. Но в един момент се чувствам много изчерпана от всичките тия идеали, които съм имала и наистина вярвах,че са истина. Както и че аз съм еди какъв човек, а и приятелите ми са еди какви си хора. Взаимно сме се залъгвали. Сега виждам просто, че приятелите в повечето случаи просто  са с теб, тъй като споделяте една съдба. Логично е, когато един мой близък приятел си намери половинка да занемари много отношенията ни и това си е напълно нормално. Боли, но това е нашият начин да оцелеем, като си създадем един свят, в който миналото рядко има място.

Продължаваме да обичаме приятелите си, но не като част от настоящия ни живот.

Естествено всеки си има мнение и то подлежи на развитие и промяна.

Както е в моя случай.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: