Слънцето пекна

Здравейте мили ми дечица. Аз съм вашата леля. Отново в добро настроение, боляща я коремче, стиснала шантавото си дете в ръце, и с мисли за едно от малкото развлечения напеследък, които има, а именно – интервютата за работа. Но вече и те са такава рядкост, че то има ли кой знае какво да се каже за тях. Обикновено ми носят добро настроение, но във вчерашния случай не беше така.. То аз и по принцип си бях дроб, тъй като тия хормони ще ме съсипятт. Пмс-то беше особено силно тоя път, а повременното и то. Но.. въпреки моята вкиснатост и мелодраматимност, и тъжност в оня момент на въпросното интервю.. имам много забележки.

Относно интервюиращите.

Първо аз закъснях малко и си насрочихме друг ччас. После дойде една жена, която седна да си говори с мен, само за да спечели време, явно на истинските интервюиращи. Седна тая и почна да ме разпитва за мен, аз какво ще разкажа. И аз я питах не ми ли е чела автобиографията. Предпочитам да ми задават въпроси, когато вече са прочели материала.

Естествено нещата отидоха в грешната посока.

Животът ми е такъв хаос, че всяко нищо се нуждае от много допълнителни разяснения, а нямаше необходимото време. Кратката картина, която й се откри беше доста.. непредставителна и непълна.. но виж от нейна точка си беше стандартна някаква. През това време идват още двама. Един мъж и едно момиче. Мъжът го раздаваше добронамерен и уж шегаджия, момичето през цялото време и дума не каза и ме гледаше много скептично.

Общо взето трима души с коренно различно поведение един от друг на едно място.

Първата жена много държеше да знае имам ли някакви планове за бъдещето и какви са те. Аз за да отбягна очевидно нахалният й въпрос и за да не й кажа :„Тhis is not your business!“, почнах да й развивам теории, че не си правя планове, че плановете са за хора, по-скоро да си мислят, че държат съдбата в ръцете си. А и често да си правя планове това значи да си поставям граници. До някъде и го мисля, но до някъде аз действително имам някакви „планове“ но от суеверие, или що ли, дори пред себе си не смея да ги изрека достатъчно силно, родителите ми нямат идея за тия планове, ще бъде доста голям шок .. и тая русокоса лелка ще ме пита какви са ми плановете и тъй като нямам такива, самотна майка съм и се грижа „съвсем сама“ за детето (не знам що реши, че съм сама като й казах,че съм при родителите си),изкара,че все едно съм смачкана от живота и:

 „Ти такава ли беше на 18години? Какво и кой  те пречупи?“

Какво и кой ме пречупи?! Моля?!

Не знам вие как го разбирате, ама тая в очите ми каза, че съм смачкана от живота, депресирана и сама. Преди това ми се обясняваше как кандидатствали 400  човека за тая работа и конкуренцията била голяма.

Демек – ближи ми подметките мойто момиче, много хора я искат тая работа.

В същото време тоя усмихнатия мъж почна да ме пита какво преди съм работила и ме пита, ако имам предложение за работа отново в магазин за хранителни стоки ще го приема ли. Преди това обясних, че съм работила по над 12 часа на ден почти всеки ден. И повече не ме блазни меко казано. Той извъртгя нещата тъй, че по-добре за мен явно било да не съм работела нищо вместо да работя пак тая работа. И за заплата ме питаха каква била и доволна ли съм била от нея.. Не знам за вас, но за мен заплата под 350 кинта вече е критично ниска и тия едвали не се засегнаха, че си го казах направо. Вярно, не съм в позиция да избирам, ама аре нема нужда!

Мъжът ми се прибира след два месеца, аз от безизходица точно ще почна работа, ако имам тая възможност. Ай да помислим  наистина ли ми се започва работа точно в тоя момент, когато няма да имам право на никаква отпуска, когато моят човек ще е при мен и мислехме да ходим по почивки, и да се радваме един на друг. Това е време, което чакаме да дойде толкова месеци и на мен от една страна ми е гадно,че може всеки един момент да пропадне, защото аз нямам право  да откажа работа. В същото време ония искат да им се моля и да настоявам как работата като продавач- консултант в магазин за дрехи е най-прекрасната и най-невероятната за мен.

Но не.. те това е голяма грешка.

Защото всъщност по време на цялото „интервю“ никой и дума не ми говори за магазин за продажби на дрехи. Зачепиха се над това, че сама гледам детето си, как не ми било пръвървяло в любовта.. И държа да кажа,че аз за това не съм говорила нищо, те сами си решиха,че е така. Знам, че може би целта на първоначалната ни среща е била да преценят каква личност съм, но не това е начинът, тоест като вървят по план поне да знаят как се прави.

МРАЗЯ да говоря с непознати за личния си живот и за някои неща, които и на най-близките си не ги споделям. А на евентуалните ми работодатели не им е и работа. Да не говорим как подлагаха на съмнение и думите ми.. а аз за някои неща бях дори повече от искрена, за което наистина съжалявам. Ама при положение, че казвам каквото мисля и да ми казват да си кажа истината въпреки всичко…

Мооля?!

И нито един въпрос каква съм била в работата си, как мисля,че ще се справя с тази, за която кандидатствам, нито един въпрос да ме провокират с някоя ситуация и как ще се справя евентуално с нея.. Нищо. Постараха се и тримата да ми осерат още повече настроението, да ми сложат в устата неща, които нито мисля, нито съм казала в действителност и накрая „Благодаря, ще поддържаме връзка“. 

Честно да си кажа имаше едно интервю от тия многобройните, когато ме питаха за лични неща и  бях отишла на него в подобно състояние като това, в което бях вчера. Но човекът който го проведе беше невероятно симпатичен, харизматичен, забавен. С памук ми извади душата и ми оправи настроението за целия ден. Буквално. Изобщо не ми пукаше за работата.. всичко беше толкова естествено и ме изигра интервюиращия като стой та гледай 🙂 Евалата на такива хора. Но всичко беше официално и същевременно приятелски, запознахме се, стиснахме си ръцете, накрая дори като си тръгвах мина зад мен и ми помогна да си облека палтото. Не ме извикаха на второ интервю, но не останах с такива гадни впечатления, даже точно обратното,  в същото време говорих за личния си живот и не усетих и грам предубеждение към себе си и бързане да се вадят разни заключения.

Докато тия от вчера – три коренно различни личности и подходи приложени едновременно. Непрофесионалисти. За мен бяха непрофесионалисти.

Advertisements

3 Responses to Слънцето пекна

  1. keklanka каза:

    П.С. Май следващата работа, за която се явя на интервю, трябва да бъде за позиция свързана с „Човешки ресурси“ 🙂

  2. Tsvetomira Petrova каза:

    Направо побеснях докато го прочета това… Гадняри.

    • keklanka каза:

      Гадняри са, Цвети, за мен си беше изтезание, нищо, че после като размислих се усетих,че не е голяма работа, но определено ми сговни състоянието още повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: