Пълен ден.

Тоя пост го пиша в няколко варианта.

Май не ме свърта 🙂

Отново.

Но реших малко по-подробно да опиша вчерашния ден, който беше изживян на сто процента.

Ето така би трябвало да ми протичат поне 50 процента от дните.

В петък бях доста вкисната и с потънали гемии, добре че беше новия ми чат-приятел, невероятно същество, признавам си :).

Та вайках си се аз все пак колко ми е смотано и как чосовете ми минават докато се взирам в компютъра. Не можеше обаче постоянно да чатя, тъй като човекът все пак беше на работа.

От няколко дни мрънках как ми се ходи за гъби. За доказателство копирам част от разговор във фейсбук 😛 Нали съм Мара Подробната 🙂

Svetla Dimova А на мен ми се ходи за гъби, дано след този дъжд      вземат, че изникнат 🙂

  • Ivelin Ivanov ами няма начин, винаги изникват 🙂

  • Ivelin Ivanov сега е баш баш момента, за бране на гъбки 🙂

    Svetla Dimova Сега точно в дъжда не е моментът, слънчицето трябва да излезе и да си каже тежката дума 🙂
  • Krasi Dimova Ми май ще се събере дружинка за бране на гъби, ако има още желаещи да се обаждат 🙂

  • Ivelin Ivanov ‎:) при нас спря да вали :), но слънцето не казва нищо 😦

  • Krasi Dimova Хихи, ще каже де, имай търпение 🙂

  • Svetla Dimova Айде, поздрав за новосформиралата се дружина с тази горска песничка 🙂

     Krasi Dimova Ихаааа, иде ми да затанцувам :))
  • Ivelin Ivanov хихихих , тоя е за съчки, а ние за гъбки….:)
  • Svetla Dimova И той ще ни помага 🙂

  • Ivelin Ivanov ‎:) той после с неговите съчки ще запали огън да си изпечем нашите гъбки 🙂 , пък може да го впрегнем да бере и той….:)“
    Та да продължа с разказа.
    На другия ден баща ми инцидентно се прибра, за да ме кара да се оглеждам дали козите няма да се приберат, тъй като се позагубили в гората и може и да се приберат сами.
    Отварям една скоба, че родителите ми заминаха на вилата освен с детето ми, заедно с 4 броя дърти кози и 6 броя козленца.. Нека им е зле 🙂
    Та баща ми каза,че имало много манатарки и доста хора беряли. И аз си викам сега е времето да изляза и аз да набера. Не ме свърташе и излязох. Но си беше чисто и просто фал старт. Нито гъби намерих, нито това ми подобри кой знае колко настроението. За утешителна награда набрах малко листа от орехче, които мисля да изсуша и заедно с коприва да си правя там едни маски за косата. Прибрах се след около час още по-вкисната и се хванах за виното на баща ми. Времето се застуди и аз се обърнах на там, въпреси че не съм много по пиенето, но тия дни ми се пиеше. Все пак се разбрахме за събота да ида на вилата при нашите и там по томошните горски поляни да вършея. Казах на малката сестра и тя изяви желание да дойде и доуточнихме, че няма да е зле да яхаме колелетата и да отидем с тях. Да поясня – пътят до вилата ни не е много кратък, но от около час каране кой се плаши 🙂 А и аз имам нужда да се пораздвижа. Малко ме беше и шубе, тъй като знам какъв баир има да се изкачва в километри, но пък викам нема се плаша.
    Потегляме ние  нагоре.
    Аз издържах, не се озорих много, но това не може да се каже за по-късно, когато се оказа,че имам мускулна треска. Вече. Както и да е. Стигнахме до един разклон, където спряхме за да видим делото на пенсионерския клуб на нашето село. И останах много приятно изненадана. Вече си бяхме в горската част. На една голяяяма поляна бяха сковали доста пейки от дърво, постлани със стари балатуми, имаше места за барбекюта, дори вилици и една брадвичка. Бяха сковали и няколко романтични люлки, дори и напълно закрито помещение с камина, легло, маса и пейки.  И полузакрити места също имаше. Признавам, че са помислили за всичко. Ние със сестра ми се полюляхме на едната люлка и установихме, че май не е правена, за да се люлеят на нея деца 🙂 Доста нависоко ни издигна. Много романтично място се оказа. Имаше и книга за посещения. Доста интересно четиво, посмяхме се доста докато четем как посетителите описват престоя си там. И всичко носеше много положителен заряд, имаше всякакви хора от всякакви възрасти, дори и детски рисунки вътре 🙂
    Впрочем в сряда глупата на Теди от детската градина ще ходи там барабар с нас – родителите, ще е като открит урок. Зададоха ни задача учителките да намерим някоя по-ретро детска игра и да я покажем.  Аз измислих да намеря въже, за  да се дърпаме примерно деца срещу родители. Въжето се оказа кът обаче и аз се отказах. Но вчера като стигнахме до вилата се оказа, че баща ми има едно цели 35 метра дълго , та то ще свърши работа.  Мисля,че сряда се очертава много хубав ден 🙂
    Та пообходихме още това хубаво местенце, изкоментирахме как добре е измислено, че и чешма имаше, и решихме да си продължаваме пътя. Аз и малко зор давах, че след гъбобера трябваше да се прибера за едно гости при голямата сестра, чакаше ме още бира 😛
    На почти 2/3 от пътя стигнахме до язовира, където имаше табела. Нямаше как да не я снимаме, тъй като.. вижте сами.
    Тъй като бяхме с колелетата аз се взрях в наблизо стоящото куче и се зачудих дали не е от ония песове, които си врат муцуните в спиците на колелетата. Е.. не беше, дори доста кротко и любвеобилно се оказа, това установи сестра ми всъщност. Ето го и него :
    Пътят отдавна беше черен, с много локви, камъни, и бабунки, но ние сме куча марка и не се плашим. Потеглихме смело напред към вилата ни, която впрочем е последната вила, направо все едно е в гората, да не говорим,че май останалите вили са силно необитаеми. Нашата си е като къща направо.
     Минутки за реклама 🙂 По-нататък и нея ще я изровя на снимка 🙂
    Криво-ляво стигнахме до вилата. Там изненадох много приятно Теди, която много ми се зарадва. Малко и притеснително ми стана, щото тая радост беше с тъга примесена и притеснение, тъй като май доста е свикнала с мен напоследък и съм и липсвала. Едно такова Теди като коте се гуши в мен и ме гали по лицето нежно, нежно, все едно ще се счупя.  Аз все се упреквам, че не сам майката, която искам да бъда и че допускам доста грешки, но ей такива моменти пък ми стоплят сърцето и ми казват,че явно не съм чак толкова зле. Видяхме се за мъничко, тъй като все пак за гъби бяхме дошли 🙂 И след бърз обяд от краставица, катък и ориз с манатарки приготвен на огън, нарамихме торбите и меракът си за гъбобер, и потеглихме. Но основно с мерака си останахме 😛 Почти веднага намерихме първата от общо трите гъби, които набрахме 🙂
    После продължихме безуспешнос търсенето. Намерихме всичко друго, но не и гъби. Например търся си аз гъби и по едно време сестрата ме гледа и почва да пищи. Ама и не казва що пищи. Викам й кажи какво става, тя ме гледа панирано и нищо не казва. Оказа се,че в тревите имало змия, която напрактика ми се увила около обувката, не знам по каква случайност не съм я настъпила, но така или иначе времето беше доста влажно и тя не ме е нападала, нали знаете, че в такова време змиичките са с доста забавени реакции. Та видях я все пак как бавно се скри в тревите и си викам: „Тая я видяхме, ама колко още не виждаме.. „
    Продължаваме да търсим гъби. И аз както търся, гледам в краката си ето този господин.
    Абе какво да ви казвам – детска радост, шарени бонбонки 🙂 Доста рядко се случва да видя нещо такова в диво състояние. Може да не е точно, защото са на изчезване, а защото вече твърде рядко ходя по горите, а едно време ми казваха „горско човече“, признавам си, че ми е доста носталгично за това време.
    Ако не друго, поне настроението не беше никак лошо. Провирахме се във всевъзможни шубраци и храсталаци, сестрата снимаше папрати и „зайчи сянки“
    Снима ме и мен с ножа  за пържоли и празната торбичка. Празна празна, ама каква съм нахилена и дъвча тревичка, а 🙂 Може и да не съм в най-цветущата форма и все да ме упрекват,че правя разни физиономии, че не съм излизала нормално по снимките.. ама какво да се прави, то тъй ме кара от вътре 🙂
    Продължаваме ние с разходката. И с фотосесиите. Срещаме бръмбари и гъсеници 🙂
    Последната снимка за някой може да се стори гнусна – но за мен си е направо красива. Стига гадинките да не ме докосват 🙂 Природата е голяма работа. А за горния бръмбар научих нещо, което не го знаех – че отдолу на коремчето му живеят върху него едни гадинки 🙂
    Много време се разхождахме и уловът не беше особено богат, но за това пък срещнахме интересни неща по пътя си.  Разходката на практика завърши с единствената гъба, която намерих. Може да е само една, но пък каквааааа 🙂
    Та… нека с това свърши разказа ми. След като се прибрахме аз навестих голямата сестра, раздухме ги, запихме се.. но това вече е една друга история.
    Знам,че може да е нахално, но ми се ще да имаше повече такива дни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: