Напоследък няма какво да ме развълнува

Теди взе,че настина, грипяса.. или и аз не знам точно какво. Тъй като има малко сополки и вдига температура на поразия. Не й я меря, но то си се познава. И без това каква полза от термометъра. Колкото да констатира дали намаля или не до стотната. Мен това не ме топли много докато не видя реален резултат. Иначе Чочата жизнена такава една, скача й се. Поскача, поскача, па току реши,че й е студено и скача да се завива. Те по това основно си личи,че я втриса. Рядко самоинициативно ще скочи да се завива, или да полягва.. освен ако това не е някаква нейна си игра, която е решила да разиграва пред огледалото примерно. 

Почнах отново да рисувам по камъни. Получават се доста симпатични неща, но в никакъв случай нямат претенцията за изпипаност 🙂 Но на мен ми изглеждат някак чаровни. Идеята от миналото лято така и не се осъществи, нито нещо се прави по въпроса да се осъществи. Аз съм на приливи и отливи и така или иначе продължавам да творя разни неща,но просто нещо се счупи. Умря. Човърка ме как един човек толкова нелепо се появив живота ми и то с такова постоянство, докато за един миг – финито. Интуицията отново не ме излъга, но го казвам със съжаление, щото наистина имах една романтична представа,че когато аз съм честна ще бъде повярвано на думата ми и когато някой казва,че ти е преди всичко приятел, въпреки че се стреми да те грабне.. все пак може да бъде толкова силен, за да удържи на думата си. А не да бъда поставяна леко в шах-положение,тъй като съм ни напред, ни назад. Нещата покрай мен постоянно изглеждат все едно са в застой, а в същото време изобщо не е така. По всичко изглежда,че до 1-2 години се задават коренни промени в живота ни, дори много по-скоро от колкото си представям. Промените вече се случват.

Започнаха да се появяват и повечко обави за работа и понапусках кандидатури като в същото време никой още не ми звъни, но то си е и рано де. Август месец е далече, но все пак имаме планове за моренце. Което също е супер нетипично за мен, тъй като аз морето последните години го виждам доста често, но като част от пейзажа. Във Варна ходех доста често, но не на плаж, а по гостита и срещи с хора от миналото, с които все още се търсим и обичаме 🙂 Имам гадното усещане, че тая година може и да пропусна редовното си ходене

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: