А добър ден :)

Не ме свърта много-много в блога май напоследък. И в същото време си е закономерно да съм на приливи и отливи.

Освен това все повече се затвърждава у мен виждането,че доста голям процент от директорите на учебни заведения са ега ти тъпите парчета. Това е някаква отвратителна пасмина, която не заслужава колектива си и професионалистите, които работят за нея. Естествено и това може да е условно казано. Някои ръководители предпочитат да назначават простаци като себе си, други точно обратното, за да могат поне веднъж в живота си да се почувстват по-големи от тях. Не.. не се изразих правилно. Имах предвид поне в една сфера от живота си. И въпреки това щастието им естествено не е пълно, защото работния ден привършва. 

Имах мнение по едни въпроси, което естествено се изпълни на сто процента, но време беше да му повярвам наистина по добрия стар начин, когато мине образно казано през мен самата.

Този път сушата на трудовия пазар продължи повече от обикновено. Дебелях, слабеех, депресирах се, борих се. Близък човек ме набеди,че така ми харесва. Не разбирам какъв е тоя стремеж все още да ме възпитава някой по-възрастен и то все едно съм онова 5-годишно или 15 годишно момиче, което ще се засрами колко е долно, неосъществено, мърляво и „как изобщо някой ще го погледне като е такова низше“. О.. и всичко това е отново с благородна цел. Един вид да се стресна и да тръгна напред. Е.. мисля,че и друг съм споделяля мнението си по повод тия възпитателни методи и влиянието им над мен. Вместо да продължа наистина напред аз се боря срещу всички тия глупости първо да ги игнорирам и да не ми позволят да ми повлияят по пътя ми нагоре, щото точно те все са ме дърпали надолу и осъзнаването на това ме е карало да ги игнориреам първо, а после да продължа. Хубавото е, че имам някакъв изграден и утъпкан път в тоя смисъл, обаче има едни 2-3 дни, които ги преживявам доста тежичко. Но човек въпреки всичко трява да си плати за всяко мъничко късче спокойствие, мъничка победа над нещо.. и да се запита това победа ли е всъщност. Победиш едно нещо, но изкача друго.. платили сме съответната цена. Жертваме едно нещо за друго.. тогава за каква победа говоря изобщо 🙂

И после си казвам боже.. видяла съм аз проблеми, че и съм се насрала. Като се сетя за едно нещо ме е яд. Ама много. През последната година имах „щастието“ да срещна двама души на под 30 години, които бяха някак приели мисълта,че няма да живеят още много.  Единият беше.. или все още е, болен от рак и отказваше да се лекува, а другият.. е за него все още имам някакви надежди, които след последните новини започнаха лекичко да се разклащат.  И не.. това не ме кара да съм по-щастлива и да вярвам, че моето са бели кахъри. Гадно ми е за тия хора. Последният е на някаква „оздравителна“ терапия, която не само,че не го лекува, а го влошава още повече и разболява скоропостижно за наистина отрицателно време и останалите му органи.

Преди малко от тук минаха братовчедка ми и половинката й. Хубаво беше, макар и за кратко 🙂 Похвалих се с шашавото си отроче и то естествено първо се присламчи към мъжката част. Не знам дали такъв й е характерът, или просто така я избива, тъй като расте без баща и мъжкото участие в живота й е кът. Освен това майка ми от няколко седмици е „в период“ и дори, когато не се мяркам покрай нея усещам как не ме диша и ме гледа накриво. Чувството си е доста гадно.  А иде голям празник.. иде голям празник, а аз се чувствам тотално аут и дори нежелана в собственото си семейство. Дори и да не е така всъщност, държанието е точно такова, дори в малкото думи отправени към мен.  Даже шибаната си татуировка не мога да покажа, че да не нажежавам още повече обстановката. Което е супер смешно, тъй като пред всички останали се кипря с красотата на ръката си.  Мразя да живея по този начин на място, където ми набиват в главата, че съм в чужда къща и същевременно ме уверяват, че съм у дома си.

Тия дни ще съм с дъщеря си, признавам,че не е никак зле, макар че често й обръщам гръб докато седя на компютъра, или говоря по телефона. За съжаление тая сутрин относно разговорите се получи някакъв фал старт, което допълнително ме поизнерви и сега си налагам да не звъня и да почакам да ме потърсят първо мен.

Загледах се в един хубав сериал, но той свърши твърде бързо, почнах по-смело да карам колело, но тия дни ще е малко застой,че освен всичките тия неприятности, съм в цикъл, което ме прави с повишена емоционалност и още по-трудно ги преживявам нещата.

Дано слънцето пак се покаже.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: