Ден или два без интернет

Е.. аз да изчезна от нета за малко и то колко неща ще вземат да се случат. Първо искам да благодаря на новите двама свои последователи, които са намерили нещо интересно в нещата, които пишат и са се абонирали за блога ми 🙂 

Второ да се оплача от кучия студ в стаята ми и това предателско топло време на вън. 

Абе кой кажете ми каза,че България била безопасно място?! След десет години отново подкарах колело. Едно, за да подобря физическата си форма, друго заради страстта ми към карането, която страст беше занемерена явно от години. Живея в Централна България, провинция му се вика, даже и в село живея. Абе като е тъй, как е възможно да няма един безопасен маршрут, дето да си карам спокойно колелото без да мисля за мастии разни, някакви разбойници, дето живеели покрай канала, или за пияни водачи на мпс.. 4 километра, само толкова искам. Мислех преди колелото да кръстосвам гората, тя е на  минути от тук, ама ми се ходи не само по поляните, дето те хваща депресията там.. ами и навътре.. ама не, много мангали обикаляли.

Мисля,че нещо с всички сили иска да прецака всяко мое усилие да се чувствам приблизително добре в това  място. Да, мразя го в червата, но всеки опит да го обикна и да направя престоя си приятен, е белязан от какви ли не трудности. Той и фотоапарата взе,че се скапа. Дано компютърът не реши и той да си ходи,че тогава не знам как ще я сколасам 🙂 Не че няма да намеря какво да правя. Ще шия гоблени, ще правя хартгиени жерави, или ще зяпам аквариума с часове. 

Човек да ми има проблемите. Преди година по това време работата в магазина вървеше с пълна сила и какво ли не давах за малко повече почивка. Както обикновено все в крайностите се бутам, защото ето.. тая почивка ми излиза през носа и продължава около 6 месеца вече. 

Вчера бях до Копринка и излязохме с едно бебе и майка му на вън. Вече за 3-4 път го виждам, а нито веднъж не съм го държала в ръце. Първо се притеснявах, а и майката е малко.. дръпната тъй да се каже. Ама от мен май не е, щото май ми има доверие повече от колкото на себе си. Според мен е прекрасна майка, въпреки че тепърва свиква с новия си статус, ама изобщо не вярва в себе си, макар че се чудя как е възможно да не вярва в нещо, което вече е факт 🙂

Излизаме ние с количката за пръв път и тя ми тръсна завивки, пелени и покривала да ги слагам и нареждам аз в количката, даже и детето ми даде да му сложа шапката, тя не можела, аз съм имала дете и съм знаела повече. Нищо,че моето е на 5 години почти, а нейното скоро ще стане на три месеца 😛 Много се забавлявах, голяма е скица 🙂

Имат си и нова количка, обаче не знам защо е решила, че не й харесва 😀 Мисля,че се получи доста добре, че моята не си я избирах аз, тъй като поне не си мисля, че някоя друга е била по-хубава и що не съм я взела нея. Истината е, че изобщо не съм имала допир с други майки, още повече да им обсъждам количките. Двете ми приятелки с деца все пак родиха доста далече и аз си правех околоселските пътувания с мойта триколка втора употреба с амортисьорите, и много хубава работа ми свърши. Аз изобщо не я пазех тая количка, обаче тя се оказа куче марка 🙂

Ех какви спомени имах докато бутам количката с малкия Криско.. ама изобщо не се размазах или разчувствах. Беше ми някакво супер естествено 🙂

Прекъснах си мисълта, тъй като баща ми ме извика да му помогна. Уж, за да ми изпробва мускулите. Аз може па и да не съм заслабнала много, ама ръчичките ми са позаякнали. Та голямата ми сестра си прави ремонт на спалнята и подът й беше покрит с едни голееееееми плочи талашитени, които ги махнали и сега трябваше с баща ми да ги свалим от ремаркето. Тъй като само аз съм на разположение – помагах 🙂

Не знам дали съм разправяла, че моя милост е толкова отнесена, че вече на няколко пъти си наводнява коридора, който също е покрит с такивва талашитени плочи.. и то вече на плочи не мязат. Коридорът ми е на дупки, могилки и хълмчета… верно разсипах етажа. Но ще ми сменят сега изгнилия талашит с тоя на сестра ми.. и да се надяваме,че ще си взема поука, и когато пълня кофа с вода, първо ще я сложа във ваната, където дупката за отичане на водата не е запушена. Ето за това понякога трябва да ми се спира нета, или да ми изчезват любимите хора от чата и фейсбук – щото я ще наводня къщата, я ще загоря манджата, я ще изкипя млякото. Всички тия неща са ставали и то по няколко пъти всяко, защото забравям, тъй като съм унесена във виртуалния свят. Това не е хвалба.. това е по-скоро извинение за разсеяността ми, която ту е във възход, ту не е 🙂 

Баща ми вика преди малко – „Благодаря“. То за „благодаря“ не се работило, ама аз за толкова съм работела 😀 Абе както съм на тяхна издръжка, не че им представлявам кой знае какъв разход, няма да съм му помогнала само заради едното „благодаря“. 

 

 

 

Advertisements

2 отговора към Ден или два без интернет

  1. Big sis каза:

    Хахаха, тебе ли хванаха тоя път да хамалстваш? Нищо, то е за хубаво, поне пода на коридора ти ще е равен, а не на дунавски вълни. В нашата къща всички сме пиромани, само ти си по наводненията. Баланс му е мамата :)))

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: