Пепеляшка

Пепеляшка:

1. Бедна и нещастна.

2. Богата и щастлива?

3. Бедна и щастлива?

Възможно ли е?

Или каква е идеята на тая приказка.

Аз мисля, че идва да покаже,че парите и богатството са само добавка към щастието.

Предвид коя е Пепеляшка, тя би била също толкова щастлива, ако комшията Пешо я измъкне и я качи на каруцата.

Но тяхната си каруца.

Докато сестрите й, които си имат всичко, носят в себе си усещането,че си нямат нищо. И с принца да бяха, не мисля,че щяха да са щастливи и доволни, просто щяха да продължават да бъдат ненаситни.

Дали, ако Пепеляшка харесваше Пешо, а принцът дойде да я умолява да се ожени за него, и да забрави Пешо, изтъквайки как ще я позлати, това щеше да му помогне да я спечели?

Според мен – не 🙂

Тъй де – не съм нито на кръстопът, нито трябва да избирам или да решавам нещо. Без да се усетя и без да се поставям в някакви крайни и адски мъки аджеба на къде, всичко си дойде на мястото.. поне на първи етап.

Днес прочетох един пост на Адашката и той ми припомни как като едното нищо с малко по-различно развитие на нещата щяхме с нея да се окажем в едно населено място. Мисля,че щеше да се получи интересно. Но то е само ей тъй да си го представиш, хич се не виждах там, нито направих нещо по въпроса, за да се видя там.

Мислех си за това кой какви избори прави в живота и как комплексите могат да  изиграят лоша шега на този, който ги има.

Имах честта в един момент, много кратък момент, да си представя живота по един начин, който миг след като се превърна в прах, друг начин много по-прекрасен се изтипоса в краката ми. Дори не се наложи да избирам. Но в последствие станах свидетел на нещо нелицеприятно. И това всъщност още повече ми показа,че чисто интуитивно, чисто непрактично и същевременно съвсем практично съм постъпила правилно. Аз, дето вече тръпна как въпреки интелекта и съобразителността си, все се забърквам в драми и каши, някои от които си ги мъкна за цял живот.

Онзи, от който се отказах в един момент пак ми се изпречи, уж за да ми пожелае късмет и любов с новия мъж и в същото време да ми каже как си имал евентуално някоя друга, как ако била жената за него щял да я направи на принцеса, щял да я облече добре и все такива комерсиални изгъзеци..

И аз се замислих за Пепеляшките и Принцесите.

И за двете сестри на Пепеляшка.

Тая приказка е супер истинска и поучителна, да имаше чалъм щях да вържа малката да гледа само нея и тази за „Красавицата и Звяра“. 

Аз цял живот съм била нещо като Пепеляшка и не помня това да ме е изпълвало с комплекси,че съм нещо по-малко от принцесите. Тоест моята цел в живота не е била и не е да ставам принцеса, не бих избягала от това. Но не е на първо място по важност. Съответно не помня някога да съм се стремяла да бъда принцеса. На всяка цена. И седнал някой вместо наистина да се радва за мен, да ми обяснява как ще пръсне кинти тук и там, ще си облече барбито и бла бла. Аз виждам в това гаден подтекст:

„А можеше да бъдеш ти! Виж какво изпусна.“

Смешно ми е. Защо трябва да мисля какво съм изпуснала, когато виждам какво съм спечелила 🙂 Можеше и нищо да не съм спечелила де, ама на фона на спечеленото, когато го има, си е абсурдно да се ядосвам.

Разбирам парите и принцеските неща да вървят с тия житейските, тия чисто емоционалните – немам против, даже адмирирам и пожелавам на всекиго.

Мисълта ми е, че Пепеляшка цял живот е живяла в бедност. Не е искала да бъде богата, искала е човешко отношение. Дори и старата рокля на майка й става като тази на принцеса, когато има кой да й помогне и да я преправи. Пепеляшка не е била като сестрите си, чиято цел в живота е да бъдат принцеси и които не харесват зелените мъниста и копринения шлейф. Те тия момичета биха си изгризали ноктите, че са имали реална възможност да бъдат принцеси.. не и Пепеляшка. Тя момата щеше да вземе принца дори и да не беше принц. Но тъй като тя е била на дъното, всяко нещо е било по-добро от това да остане там.

Тъй да се каже. 

И на мен някой да седне да ми говори за много пари.. на мен?!

Магаре и космос.

Мба, аз дори не мога да си го представя в представите си 🙂

Във въпросния „паралия“ по-скоро отчитах личностните му качества.

Които и сега ги отчитам, но останах разочарована, тъй като се изака на метеното.

Нямаше опция да „го вържа“ заради парите, щото беше очевидно, че вързаният нямаше да е той. Все пак човек трябва да познава себе си и собствените си сили и характер.

Не може аз да съм хванала един път и в последния момент като ми се изпречи златна кокошка да се променя изведнъж и да се опитам да направя „както много биха направили“.

 Неможе някой да ми каже, че се радва за мен и иска да съм щастлива, но е убеден, че се заблуждавам като го подхвърля с известна доза ирония. Не може някой докато ми казва колко се  радва за мен, да ми обяснява как той някоя друга там щял да я направи принцеса, а в следващия момент да „вметне“, че можело това да съм аз 🙂 Ем аз какво да си помисля, това са детински неща неподхождащи на образа, който си бях изградила.

И все пак да си кажем – аз съм страхлива. Прекалено силните и прекалено уредените хора в живота ме плашат. Тъй като аз дори не съм в средата на собствения си път. Дори праха им не мога да дишам, както се казва, от към успеваемост в живота, говоря за кариера, бизнес и бла-бла. Не ми пречи някак да стоя по-ниско от мъжа си, но не и да рискувам и бъркам „ниското“  с „подтиснатото“. 

От другата страна стои хубавата страна.

Да извървите с някого заедно пътищата си.

Неговия път, да е и твоя път, твоя път да е неговият път 🙂

Примерно в единия случай казвам:

„Отивам във Варна.“

„Ооо.. и аз искам да ида във Варна, хайде заедно да идем.

Ав другия случай:

„Аз отивам във Варна. Тебе не те питам искаш ли, но със или без теб аз отивам, всъщност аз съм вече във Варна 🙂

„Ама аз по пътя може да искам да спра в Шумен, да ида на Паметника, после да спра на Мадара.“

„Ааа не! Аз вече бях там :)“

Та да си го кажа нааправо.

На краставичар краставици не ща да продавам, куче със салам не ща да плаша. 

… то пък щото много „направо“ го казах  😛

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: