Снощи във facebook

„Светът е претъпкан с гадни лицемери, които се крият зад привидно добрите си сърца. Защото и на тях като мен им се иска да вярват, че са добри, състрадателни, разбиращи. Защото им се иска да се смятат за осъществени личности. Заврете си разбирането, псевдосъстраданието и съчувствието отзад и се погледнете каква жалка картинка представлявате. Ха, дано да се харесвате всичките. Аз доказах на себе сикаква съм. А вие какво си доказахте? И заради такива като вас страдам не само аз, заради такива като вас – състрадателните, ме има мен. Идете сега и запалете една свещичка за децата от домовете, бъдете против абортите, помолете се за болните и изобщо за всички окаяни същества на тая земя.. и си вярвайте.“

Засегнах една много гадна тема, която ме гложди от както се помня. Глождила ме е, когато си нямах и представя до къде ще ме докара живота, гложди ме и сега, когато станах част от тая несправедливост. Лично. Макар и в не тежка форма. Обръщам внимание отново на семейния си статус, който честно казано не мисля,че е нещо чак кой знае какво, не мисля,че е нещо тооолкова особено, не мисля, че е нещо тооолкова ненормално. Най-малкото не е нещо, дето не става под път и над път. Не искам а бъда в калъп, не искам да рева и да се жалвам, защото не изпитвам нито нужда, нито смисъл. Но по дяволите защо шибаното общество не само че ме поставяв калъп и още преди да се жалвам ме вижда както заплаха.

Защо някой първо ще ме съжалява, когато аз не виждам проблемът да е чаааак толкова голям и сама несе съжалявам?!

Когато проблемът е буквално божи дар, когато „проблемът“ не е никакъв проблем.

Всъщност.

Защо трябва да направиш от една муха слон, за да можеш пет минути след това да я замериш с базука, или за да можеш така по-сигурно да не я изпуснеш от прицел?!

За който още не е разбрал – това са шибани реторични въпроси.

Които си имат отговор.

Имат си обяснение – лицемерие, злоба, СТРАХ.

На дребните душици.

Предразсъдъци?!

Да скапваш чуждото щастие под предлог,че му помагаш?

Да не повярнаш на най-близкия си човек, да не подкрепиш най-близкия си човек, когато той тоолкова отчаяно се нуждае от това?! Не защото не е сигурен в решението си или чувствата си, а просто защото иска да бъде подкрепен?! И той да е подкрепен, но от чуждите?! Това да не се замислиш,че докато си мислиш как предпазваш някого забиваш хиляди игли в сърцето му?!

Аз и за това ли да мисля? И за това ли да се грижа?

Всъщност да и за това бих се грижила, стига да можех.

Как е възможно човек да е толкова тесногръден и да не осъзнава какви ги говори и мисли.. пази боже!

И относно моя случай. Обичам се. Вярвам си. Както написах вчера във фейса. Доказах си, без да съм си го поставила за цел. Но се оказвам поставена в състояние да се защитавам, да изтъквам и без това видимите си положителни качества. Който не са отречени. Отречено е съществуването на жив човек. Поставена съм в състояние не да разгръщам хубавото от себе си, а да го защитавам.

Защото е много, много погрешно вместо да помогнеш на някой да е още по-добър от колкото е – да го унижиш, да го посочиш с пръст и да го постовиш в положение да защитава стойността си спрямо друг индивид. Да го накараш да се чувства второ качество, макар и да не е. Да го накараш да се почувства като враг на близкия им. Макар да го обича. Наистина.

И говоря ПО ПРИНЦИП. Тия истории са не – за да се жалвам за това или онова, а един вид, за да покажа и разкажа една малка част от това какво представлява обществото ни, какво представляват хората, каква е психологията НИ.

Не сме непременно нито само добри, нито само лоши… преди всичко сме хора.

Но за съжаление, не всеки път това звучи гордо.

Advertisements

2 отговора към Снощи във facebook

  1. Niili каза:

    мило светле, овчата инерция на `обществото` просто си има нужда от своите си крайпъти камъни, които ако и да са се превърали във връх на лицемерието, просто й помагат да не се разпадне. много е лесно да изстрелям `не се впрягай`, но пък от личния си опит ще ти кажа, че да си аутсайдер носи своите прекрасни положителни качества, като най-малкото от тях е, че си отговорен само и едиствено пед себе си и собствения си морален кодекс. гуш! 🙂

  2. keklanka каза:

    Аз вчера казах,че плащам не малка цена, но явно съм преценила,че е достатъчна и си струва. Вече съм на цееели 30 години и относно аутсайдерството имам чувството,че мога да напиша цял научен труд 🙂 Изобщо не ми е нищо ново, факт е от както се помня. Но имам още да се уча как да се справям, когато някой се опитва да ми пречи дори да бъда аутсайдер и когато прецаква щастието ми, че и на хората, които обичам 🙂 На мен ми се прави любов, а не война 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: