„Аз много време го чаках, за това искам хубави неща за него“

А дали ние, дето „не сме го чакали много“ не искаме само хубави, разбирайте нови неща.. за НЕГО?!

Яна – ( http://yana-mitseva.com/blog/) преди време беше обърнала внимание на тоя гаден и дразнещ парадокс, не помня къде и по какъв повод го беше споменала, но е много права. Съжалявам, че не съм чакала детето си  години, примерно, плюс задължителните 9 месеца докато ми е в корема.

Но нима това дава право на тия, които са го чакали по-дълго да се смятат за мъченици и нещо повече?

Че техните деца са повече искани, повече обичани, по-специални?!

И с какво тия дечица пък заслужават нови неща, не защото родителя иска да са им новички, ами с оправданието,че са го заслужили повече от тия, неплануваните и нечаканите чак толкова дълго?! Наистина с две ръце се моля на Господ да не ми се случи да чакам дълго следващото си дете, моментът може и да наближава, когато ще е планувано и „ще го чакам“,  но е ужасно, ужасно погрешно и наистина дразнещ фактът, когато някой реши ни в клин, ни в ръкав да обясни, че неговото дете и той самият заслужават адмирации, но не на принципа, че са постигнали нещо наистина велико.

А че са нещо повече, че са „отгоре“ на тия, които не са преминали тяхното ходене по мъките.

Слава богу, много от хората имат дечица и адът е зад гърба им, но е много гадно и глупаво от тяхна страна да го изтъкват и да се гордеят по начин, който едвали не има доза самодоволство и мъченичество.

Разбираш ли, аз съм по-дъ бест и детето ми е по-дъ бест, защото се наложи да оцелеем, а вие какво разбирате?!  На вас не ви се е налагало. За това моето дете заслужава повече.

И да! Твоето дете заслужава повече, защото е твоето дете. Защото то е единствено и неповторимо, защото то е твое и на баща му, защото то носи теб и баща си в себе си и същевременно е една нова личност , уникален човек.

Това е същото както с  кърменето.

Аз имах невероятното щастие да кърмя детето си две години, имам щастието да е сравнително здраво и да се виждаме с лекарката му веднъж на 6 месеца рутинно за консултация. Много искам новите майки също да кърмят децата си, много искам те да се опитват и да се стараят. Но когато това не се получи, се опитвам с всички сили да не звуча като превъзхождаща ги, или да ги приемам като второ качество майки, както те много пъти биха се почувствали, особено когато знаят ползите от кърменето и по някаква причина то не им се получи. Аз вярвам,че никое дете на АМ не е станало по-тъпо, по-не човек и така нататък.  АМ е създадено именно за такива случаи, когато по някаква причина майчиното мляко не е факт.

Но казвам това, защото около всичкото говорене колко е полезна кърмата, тия които не могат да кърмят, се чувстват повече от ужасно, да не говорим, че и следродилната депресия си казва думата.

По същия начин трудното зачеване е всепризнат проблем, за койт много се говори, статистиките са ясни, цифрите са огласени и всяка история е уникална и драматична, и тъжна по собствен начин. И хепи енд за щастие на доста от тях.

Но в един момент става така,че тия, които без никакъв пробем сме родили и износили децата си, трябва едвали не да се оправдаем за което.

Абсурди та дрънка!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: