Весела Коледа и щастлива Баба Марта.. или беше обратното?!

Днес все пак излезе слънце и натрупалият сняг започна да се топи.. чува се навсякъде кап-кап. Аз отново се скапвам тия дни и добре,че се отворих за „спорта“, че поне малко да пречукам тая апатия, дето ме е налегнала. Под спорт имам предвид, че  ми дойде музата да потренирам закърнелите си мускули и ако щете вярвайте, това лято съм на море и тъй като ми се иска да вярвам, че въпреки снега, то чука на вратата, просто се подготвям.

Намирам се на границата между Коледата и лятото , точно в центъра на нещо, което се чудя фикция ли е.. или реалност. Случи ли се, или се случва и ще се случва? Ако е Коледа.. значи времето го връщам назад и онзи месец, който мина, предстои. Ако пък лятото е току пред вратата, значи предстои тия пет месеца да свършат докато мигна и да се озова на плажа. Това наистгина вече е фикция, щото аз нито ходя по плажове, камоли да се моткам по бански например. И все пак е готино да съм там в центъра, макар и заклещена, но изглеждащо така близо миналото и така близо бъдещето.. пък настоящето е невидимо. За добро или зло.

Липсата на работа ми се отразява не много добре мисля. Боря я с какво ли не, но домашният фитнес е нещо хубаво смятам. Хем ще ми пооправи закръглената фигура, хем и малко тонус ще ми лепне.

Вчера бях на „родителска среща“ в детската градина и се издразних. Що ли се впечатлявам, но се впечатлявам. Първо директорката почна да ни чете конско що не сме си пускали децата на градина последните два месеца. Ами тъпата градина през повечето време беше затворена, имаше псевдо сборни групи и отопление на калорифер, за капак и бошуващ грип. В един момент си мислех също,че не е желателно да си пускаме децата, или поне на мен така ми беше казано, деликатно, че били ходели най-спешните деца на градина. И аз викам горкото дете, как тъй го пускам на градина, аз не работя, а него го пращам. Хубаво, ама май доста родители не си пускали децата и градината била заплашена от фалит и нам какви глупости, и сега разбираш ли не само ми се реве на главата, ами и ми се размахва пръст,че разбираш ли как може да не си пускам детето на градина. Е.. то всъщност от две седмици си ходи редовно, но не за това ми е думата. Вдигнаха таксата – ок, аз нямам никакъв проблем с това, щото може да нямам пари, но честно казано 30 лева на месец са нищо за грижите, които се полажат за дедето ми в градината. В Шумен таксата беше по-висока още преди 2 години, тъй че не оспорвам нищо.. освен размахването на пръст. Първо ми казват да не си водя детето, после па що не си го водя.  Ем да вземат решение, бе 🙂 И за да оправдаят 5-те лева отгоре на месец, които са отделни независимо дали детето ходи или не в заведението, ми набиват в главата,че издръжката била еди колко си на дете, а ние сме плащали една минимална част. Ми като сте толкова отворени направете я 300 кинта тая градина да видим кой ще ходи там. И научих кои били освободени от такса.. децата инвалиди и тия, в чийто акт за раждане пишело „баща неизвестен“. Второто ми е по-интересно. Значи , ако ми е признато детето, или съм се развела, или недай боже мъжът ми е починал.. при всички случай детето е без един родител.. такава отстъпка не се полага?! Айде, положението ни не е така зле, за да се възползвам, ама ако беше?! Аз съм безработна самотна майка, от тоя месец доходите ми ще са 35 лева на месец и на 30 години повечето ми „издръжка“ се поема от родителите ми, щото аз явно съм негодна да го правя, или имам желанието да не работя какво да е, като под „какво да е“ съм се спряла на компромисен вариант с прословутото ми образование, което е неизползваемо към момента, да търся работа в магазин. Още явно не съм така закъсала, за да се забия в някой завод примерно. Думата „завод“ ми звучи като филм на ужасите 🙂 Както и ми звучеше прибирането тука. И все пак се надявам,че всеки момент ще изкочи нещо. През последните години точно, когато съм на предела и положението е най-зле, точно тогава нещата си идват на мястото, тъй че да кажем,че съм оптимист.

Сънят не ми достига много, но съм доволна,че сутрин имам един час, в който не се чувствам така скапана, както обикновено сутрин.

И.. имаммного, много смесени чувства.

Любимата ми група взе,че реши да дойде в България. Това за мен е повече от невероятно, изобщо не съм си мислела, че тия хубавци, ще дойдат тук, наистина. Все съм си мислила,че това е повече от невъзможно и то взе, че ще стане факт на 8 юли. Толкова пъти съм си мечтала да съм на техен концерт.. поне един път в живота си. Даже и съм ги сънувала, сънувала съм и себе си с какво съм облечена 🙂 И сега те ще идват. И?! Вероятно трябва да намеря начин да ги посетя.. и в същото време не съм сигурна имали с кого да ида и при кого да остана да спя. Чувствам се точно сега много, ама много сама и хем си викам голяма работа и сама мога да ида. Трябва да ида. Да се опитам да се сдобия с най-евтиния билет и да се метна на влака за два дни на 7 и 8 юли 🙂 И няма какво толкова да му мисля, дано до другата седмица има билети и да си поръчам, не ми се струва чак толкова невероятно да сбъдна нещо, което толкова много съм искала и искам 🙂

Advertisements

3 отговора към Весела Коледа и щастлива Баба Марта.. или беше обратното?!

  1. Svetlina каза:

    Хихихи 🙂 Спокойно можеше да кръстиш публикацията „Within Temptation“

  2. keklanka каза:

    … и как няма да стигна до концерта им, защото няма с кого да ида, а трябвало да има и мъжко, инак 40 000 ора щели да ме смачкат.

  3. Svetlina каза:

    Е ти с тоя фитнес….. защо ти е мъжко?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: