„Блогът на Кекла и Теди Бебе“ вече е на четири!

На този ден преди 4 години се роди идеята за този блог.

Не съм абсолютно сигурна дали точно този беше първият ми пост тук, но го публикувам непокътнат, както си седеше в архивите.

Това беше време, много преди да познавам много от вас, случайно преминаващи (и съвсем неслучайно преминаващи от тук) хора.

Това е място, съкровено са мен и Теди, и в същото време обществено достъпно и подаващо ръка на всички ония, които ще открият тук себе си, детето си, или човека, който живее с тях, и който толкова разбират, или не разбират.

Четири години са си много време.

Теди отдавна не е бебе, но нито имам намерение да сменям „шапката“ на блога, нито името му.

Идеята да ме има тук се дължи на мен, на Теди и на това как с нея започна всичко онова, което ме направи новата стара Кекла 🙂

––––––––––––––––––––-

Мда…

Мда… даже аз не вярвах колко много може да те промени едно дете.. мда.. което си е твое… Минаха едва 5 месеца, но промяната започна може би от момента, в който разбрах какво нося в себе си и от когато се опитвах да се настроя за новия живот и това, с което щеше наложи да се справям. И нормално, но така и не може да се подготви човек :) Казват, че когато едно дете дойде на бял свят животът не свършва и то не трябва да пречи на досегашния ти живот.. но аз ще кажа, че то не пречи.. то просто затваря една страница и прелива в друга. Защото просто не може да бъде същото каквото е било “преди”, не може, защото промените в теб и в начина на мислене и в усещанията ти са прекалено големи.. естествено има я и носталгията, има го онова смътно усещане, че си лишен от същността си, че си изгубил нещо безвъзвратно.. но може би всъщност си спечелил.. това не е загуба, не знам какво е.. но в момента, когато родиш ставаш едно цяло с бебето, както сте били едно цяло, когато то е било в коремчето.

Но ставана истина.

Аз съм от онези майки, на които не им подскача сърцето още като видят детето.. Първото, което видях от детето бяха крачетата му и как му плеснаха дупето и после го занесоха да го обдишат, че имаше проблеми.. Еми не ми трепна, то от раждането май… Само някъде в главата ми се мъдреше нещо, че искам да е наред.. нищо повече.. нитопритеснения, нито нищо.. после ми го навряха в лицето това бебе, ама аз какво да кажа.. хич не ми беше до него :) само номерчето видях и се сещам как акушерката, с която сме роднини каза, че приличало изцяло на таткото.. аз не обърнах внимание. После вечерта кото ми го донесоха вече се запознах с бебето и тогава постепенно зацепих аджеба що е това да си мама.. та до днес…

на 2 часа

Тук е на по-малко от два часа.

месец по-късно

на 3 месеца

На 4 месеца

на 5 месеца

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: