Утрото е по-мъдро от вечерта. Естествено.

Пуснах още една поръчка за мънистенца и топченца и камъначенца и си ги чакам. Отново почвам да си правя майсторийките и бижутченцата, които напоследък позанемарих, тъй като едни жизненоважни халки с винтове ми привършиха, а аз ги харча на килограм.И тъй заради едни халкички, поръчах още сто джунджурии.

Къщата ми много бързо се превръща в същата, каквато беше преди „Ой Котьо“ да ми кацне в нея. Опитвам се да се настроя с всички сили да спра тоя процес, но не ми се получава кой знае колко. Вчера няколко часа чистих аквариума и пак не съм кой знае колко доволна от резултата. От дървата постоянно е мизерия по пода колкото и да се опитвам да не цапам. Маркучът на прахосмукачката ми сдаде фира и съответно качественото чистене е е в застой, което ме изпълва с тих бяс. Кухнята сякаш не е много зле, но чувството за занемареност ми се увеличава. За капак и ми дойде. Естественото оправдание за нервността ми напоследък. Еле па вчера…  За отрицателно време изпих една тъмна бира и се натаралянках като дупе. Ама ми мина. От няколко дни помагам на малката ми сестра да запишем гласовете на едни мишлета, които ще са герои от куклен театър, изигран от нея на един открит урок. Който не знае, сестра ми е учителка в детска градина. Да знаете, съвсем не е лесна тая работа с дублирането на мишльоци, и това, коато ще чуете може и да не ви се стори кой знае какво.. пробвайте се сами.. па да видим как ще ви се получи 🙂

Още не е в окончателен вариант, ама има време 🙂 След малко ще се помъча да направя козметичен ремонт на тоя тъп прахосмукачески маркуч и като една повлекано-примадона отивам да измета поредната мръсотия пръкнала се на стълбището ми. Може да ме взимате за луда, всички вие, които живеете в апартаменти, но аз искам да живея в апартамент. От тесни помещения, които обаче са ми дом, не изпадам в клаустрофобия, обичам да живея в не чак толкова просторни места. Обичам да обитавам извън къщата си такива.. но май не си падам по живот в къща, най-малкото заради мързела и това постоянно да се разправяш с толкова мръсотия, да чистиш дворове примерно. А аз не чистя. Или се сещам, когато съвсем започне да ми вади очите тоя хаос. Не е от най-хубавите неща, с които може да се похвали човек. Ама е факт. От друга страна яко хвърча с метлата, когато ми е леко на душата, чак ми е кеф.  Много неща надживях и приех и пораснах, но относно нещата, които не ми харесват, а се налага да правя, все още съм онова чудо, дето отвътре нещо го спира и саботипра, когато се наложи да прави неща, които не му идват отвътре. И да, днес завършването на журналистиката ми се струва като едно от най-големите препятствия в живота ми и когато с такъв зор , вътрешен, успях да се накарам да го завърша това скапано образование. Ето, сега имам две дипломи, а не мога да си намеря работа дори като продавачка в някой магазин.

Такива ми ти работи 🙂

Отивам да яхам метлата.

Advertisements

3 Responses to Утрото е по-мъдро от вечерта. Естествено.

  1. Svetlina каза:

    Мишоците направо са ви се получили 🙂 И не мога да позная коя коя е 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: