Върхове и спадове

Интересно как ей тъй човек както си седи казва нещата уж ей така измежду другото и уж невидимо, а всъщност съвсем видимо и реално. Чак не мога да се позная. И в същото време съм си съвсем същата. Да, фактите са такива. Хем скучни, хем .. истински. Трудно ми е да опиша състоянието си, което чувствам като най-естественото на света, до толкова естествено та чак скучно и в същото време толкова не-в стила ми. 

Днес се събудих с рев, за първи път плача в съня си и то да речеш,че е било някакъв кошмар, нещо си.. просто прекалено чувствителната ми душа там се самосъжаляваше,че са я изритали от една квартира и са й взели компито. Откачена работа. Да ама на сутринта бях махмурлия заради изпитата бира снощи. И вчера се стреснах не на шега, че почвам много да вървя нагоре с кантара, до толкова,че дори и не си помислих за ядене цял ден. В 22 и 20 в бирарията омахах едни картофи чак.. а днес още не съм яла. Лудница, гледам кантара и не мога да повярвам как за последните месеци от как не работя съм качила около 8 кила. Бе не че не ми отива, ама пак е стресиращо, за мен това си е много.

Тия дни са ми много хахави. И любовни празници, това онова.. честити ми половинката аз седя и хем съм аз, хем не съм аз. Не е кой знае колко лесно да се върнеш към празниците, които не чувстваш като празници. При мен се получи хубав резултат обаче. Обикновено от самосъжалението,че не обичам празници, тъй като все съм сама и няма с кого да ги празнувам, наистина се оказа, че сега към днешна дата (и към минала също), тия празници все още не ги имам за празници, но всички останали дни ги празнувам. Нали все хората призовават, когато отбелязваме определен повод да се чувстваме постоянно празнично. Е та аз го постигнах, почти постоянно ми е .. празнично, независимо и от честата ми тъга. Ако трябва да тълкувам всеки един празник, когато погледна дните си, всеки един ден съм празнувала, ако не всички, поне някой от тях и то без да си дам точна сметка. За пръв път имам усещането, че празниците не значат нищо за мен и това не е тъжно, това е повече от прекрасно, тъй като празнувам много повече. Относно любовния празник .. абе много смела съм станала бе. Нито ме е страх да си призная чувствата, нито нищо. Ей тъй едно от вътре ми идва, казвам си го почти без да ми трепери гласа. Може да няма страст, ма пък няма и страх да го призная. Не съм сигурна обаче в каква дупка ще ме хвърли евентуален фарс на цялата тая работа, честно казано имам усещане, че такъв няма да има. Обикновено във всичките си връзки виждам края, а някои от тях са били доста успешни поне на пръв поглед. Тая настоящата ми не е кой знае успешна и с бъдеще. На пръв поглед. Но усещането ми е обратното. Бъдещето е неясно, но го има, бъдеще продължително. На пук на всичките ония пречки и странични фактори. То кога ли ги е нямало контрастите.

Въпреки това осъзнаване ми е някакво спаднало настроението.

Имам чувството,че получих него, но загубих всички останали.

Тъжно ми е, защото и те имат своето място в сърцето ми.

Advertisements

4 Responses to Върхове и спадове

  1. Svetlina каза:

    Я 🙂 Половинката 🙂

  2. keklanka каза:

    А? Какво за половинката 🙂

  3. Svetlina каза:

    Нищо, сефте му викаш така 🙂 Пyблично 🙂

  4. keklanka каза:

    Хи-хи, да бе, ама заслугата да се престраша е негова 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: