В търсене на пътя

Отново започвам да се вкисвам, а навярно се променям.

Един хубав знак в иначе не добрата оценка, която поставям на себе си и това до къде съм я докарала.

Преди време,  преди много близко време бях скайп човек, чатещ човек, с много приятели.. усещам, че това е някак минало време тъй като и тези мои „приятели“ се нуждаят от постоянно дундуркате и убеждаване,че ги обичам, че са ми в сърцето, че дори и непоканени са добре дошли с проблемите и болките си. Но на сила хубост не става. Отново. Или харизмата ми е започнала да си отива, огънчето да изгасва.. или да съм като оная фея „Зън-зън“, Tinkerbell, която изгасва, когато хората престанат да вярват в нея. И как беше :

„Вяра, смях и елфски прах“.

Но капитан Хук няма да победи, просто ще има да взема.

Отивам в страната на Питър Пан, Невърленд, или както там се нарича.

За неопределен период от време.

Блогът едва ли ще пострада, мисля да продължа редовно да пиша тук 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: