О, Музо :)

Моят друг сладък чат приятел, с който наистина е крайно време да се запознаем и да престане да ми бяга така подло (не нарочно, просто съдбата все прави нещо и се осуетяват плановете ни..), ей го дей на ме вдигна от леглото и ме подсети, че няма вода. А аз съм жадна. И какво ?! Виииино.

Седя и се зверя в телефона си, зверя се в скайпа си. Ееее де! Ама не чак така. Бе не може тези двамата да ми стават най-добрите приятели. Сякаш им  мина времето. Странно е.. но мина.  Или си заминава. А и не искам да бъда или да се превърна в  тоя човек, дето ще дебне има ли сигнал от Чикаго примерно.. или да смята 7-те часа разлика 🙂 Имам си живот и в страни от това. Ама като съм го споменала, да не подминаваме факта,че му видях нахилената физиономия. Ряяяяяпа 🙂

Доооволна. 

А сега трябва някак да се съвзема :о).

Абе.. чух се с Лайчо – вече вчера. Ще ни прати малко парички. Не за друго, ами си мислех как не само, че не го ревнувам, ми и се радвам за него. Па и той май се радва за мене. Знам ли. И снего поддържам дистанционна връзка. Не ми липсва. Но да имаш дистанционен татко.. те т’ва не е работа. Ако не броим Теди, най-хубавото и за двамата беше да не сме заедно. Паднал си е на късметя с тази новата, дето го обича невероятно много 🙂 Безусловно. Е.. май с условието да не й изневерява. А аз .. аз се оттървах . И в същото време си мисля.. оттървах ли се. Как се стигна до тук – и двамата с различни животи и толкова встрани един от друг. Мисля си дали обвиненията ми и всички тия дребни мисли.. :

„Ами ако това, или ако онова бяхме направили или не ? Дали щеше да е така.. дали щеше да има отново серия от безкрайния сериал „Другият наш възможен живот“?! И оттървах ли се.. а той? Спечелихме, или загубихме?! Това ли е краят? И защо е Хепи Енд, и в същото време не е Енд :)“

Някаква объркана поредица от „неслучайни случайности“.

И мислите ми посред нощ.

И все още горещата стая.

Мисля си за това с годините как желанието за социалност се изостря, а възможностите това да се постигне са почти нулеви. Когато това да си сам дори във всеки аспект на съществуването ти е романтично, фантастично, мистично, невероятно и цветно – в един момент се изчерпва.

Хем си ти предишния самотник, и хем не си ти – настоящият човек крещящ от недостиг на хора, които да прегръща и които да са до него 🙂 Контрасти.

Както, когато бях на 22.

Пак контрасти.

Но някак различни.

Виталий е заприличал на чичка.  Хем си го спомням.. хем:

„Аз ли бях тогава?“

Мъжете били започнали да се състаряват по-бързо от нас жените. Май има резон в това.

Още две бебета се появиха на бял свят – момиченце и момченце. Близначенца. Майка им избра да ги отгледа сама без да даде шанс на баща им да е с тях.  Мислено им пожелавам много здраве, сила и цветен калейдоскоп от сбъднати мечти, и всички ония неща, за които човек не смее да си мечтае, защото не знае как да си ги пожелае, но които са най-доброто, което му се случва и ще му се случи.

Нека с това започне и моят сън.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: