Пропилени дни…

Разказваш своите мечти,
говориш само ти, а аз мълча
загубен в мрака.
Да бъда с тебе, искаш ти,
но знаеш ли дали ще мога аз
да се завърна.
Отвеждат ни мечтите ти
далеч, далеч от тук.
Къде съм аз дори не знаеш.
Не виждаш сякаш как аз
съм тук, ала не съм,
как тръгвам сам, а ти говориш 
с мрака.
Някъде вали само спомени
ние с теб вървим.
Някъде боли, тайно с теб виним,
пропилени дни.
Денят дошъл е, но без знак
в стаята сама говориш ти,
но мен ме няма.
В моя собствен свят сега,
в моите мечти къде си ти,дали
ще си до мен?
В мрака…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: