Казват,че е кучи студ

Кучи, кучи, но слънчев. И без снеговалеж. И без кал и киша.

Перфектния зимен ден казвам аз.

Може би и кафето ми е доста. Навлякла съм се с една наметка, тъй като моята мама не знае за моята татуировка все още и не искам да се сюрпризира, още повече,че преди пет минути сподели в непринуден разговор колко много мрази татуси.. Може да съм прехвърлила 30, но все още не пречи да съм нейно дете, дето е сгафило в очите й. Не се чувствам сгафила де.

Пак е боядисала прането розово. Мамето я бива в много неща, но прането май не е от силната й страна, нищо че много обича да изпробва нови марки прахове за пране и да ги тества. На мен лично ми е прецаквала не един любим парцал като го боядиса. На мен също ми се е случвал подобен сакатлък, но слава богу е доста рядко, и максимум 2-3 пъти да е било от как пера с пералня.. или без.

Днес ми е последната вноска в банката и съм свободна. Остава и бързо да си намеря някаква работа и работата ще спи. Не изгарям кой знае колко пак да се вливам в нова обстановка и непозната също, но е за предпочитане пред това да стоя безполезна тук. А и да си мисля за изминалия месец. Не искам да си мисля за изминалия месец.. и снимки не искам да гледам. И него не ща да го гледам, щото не ща да го гледам, искам да си го имам. Знам,че е тъпо, но имам чувството, че всичко ми е повлияло повече от колкото си мислех и точно в тия моменти носталгията и тъгата изобщо не са добре дошли. Докато още беше тук не щях да се гледам с него на снимки, щото го имах в ръцете си.. а сега не ща да се гледам, защото го нямам 🙂 Оказва се, че май не съм свикнала да бъда снимана като част от двойка. Още не се чувствам сигурна в нищо, за това е и всичко. Не че и трябва да се чувствам сигурна предвид уговорката, с която започна всичко. Но се надявам да не е уговорка, просто евентуален предвръзков договор. Устен.

Та тъй.. кафето много ми омота главата и трябва да излизам. Теди е при майка ми на долния етаж, на мен ми се мотка, но ми се струва,че не само че няма да се моткам, ами максимум 20 минути ще се забавя  в града. А друго си е да изпия на топло някоя бира и да изям някоя пица. Бе като споменахме пицата много застрашително започнах да дебелея. Все още съм 50 плюс, но съм прехвърлила тежката граница от 55 плюс. Отиват ми, не да не ми отиват, но честно казано не им се радвам толкова. На 55 ме устройва най-много.. може и по-малко, защото сега полите ми са неприложиви, тъй като дупарата ми е пораснала прекалено много. То е и студено за тях де.

Започвам лека-полека отново да правя бижута и да украсявам шишета, и мисе появи мерак отново да пиша в хартиен дневник. Имам един недописан и естествено го сефтосах и за тая година. Започнат е още от преди да родя, когато имах подобие на връзка с един човек, дето наскоро стана татко 🙂 а го пиша, когато след него е имало още двама и това е третият. И после се оплаквам, че не съм имала достатъчно мъже в живота си. Да бе.. и те колко трябва да бъдат 🙂

Оня ден изпитах желание да си търся някой нов чат събеседник, да си пусна силно музиката в слушалките и да пия вино. Не бях пила от доста време. И отивам аз да си наливам от на тати виното от буренцето. Хубаво ама както го пускам и тая канела хвръква, и виното от дупката на фонтан отгоре ми . И аз не мога да взема решение. И всичко спи. Няма 20 часа, а родата спи. Добре че успях да запуша криво-ляво дупката.. ама баси и случая. И вино не пих, и странните ми палачинки със сирене загоряха. А малката пищи, че искала да пие вода и да чурка в тоалетната.

И после на мен все ми е скучно. Вярно нямам угода.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: