За връзката със самотен родител.. или как прецакахме хубавото момче/момиче

Самото понятие „самотен родител“ ми е много противно, но в момента просто не се сетих за друго по-подходящо.

Ето, че и на мен ми дойде до главата да се сблъскам с чуждото мнение и глупост относно семейния ми статус.

Баба ми разправя за една комшийка,че била хванала рак, защото едното й дете се оженило за по-възрастен мъж,  другото – за жена, която вече има дете от друг мъж. Кратко, точно и ясно.

До къде трябва да се простира майчината, роднинска обич и до къде не.

Кога пречи и кога помага?

Злото всеки път било предизвикано от добри намерения. 

От една страна ми е забавно. От друга никак не ми е забавно, ама никак. Когато в случая е замесено детето ми и разни хора го гледат с лоши очи. Чудели се дали не е дете на циганин.. и що било толкова черно.

Иска ми се да кажа нещо много силно в тоя случай и не само, защото става въпрос за детето, което аз лично съм родила и не от циганин.. но и да беше от такъв. Какво толкова?! Мисля си за осиновените деца от такъв произход, които живеят сред нас и за русите им родители 🙂

Но хора, не можем всички да сме  бели като мляко и с кристално сини очи. 

Наистина ми е трудно да си обясня това мислене и как все още се  гледа с лоши очи на тия, които са избрали по-добър живот за децата си, дори това да значи да растат без баща/майка.

Този, при когото е детето често той се проявява като лошия родител и този, когото го гледат лошо.

Защото не е запазил семейството в класически за обществото вид.

И защото така се явява опасност за всички ония чистички, неопетнени неомъжени и неоженени мъже и жени, които тепърва ще създават семейства.

Самотният родител е нещо, което за съжаление е твърде често срещано в обществото ни.. и е като чума за обикновения човек.

Както той, така и детето му.

Когато тая чума приближи твърде близо, хората престават да бъдат състрадателни към съдбата както на детето, така и на родителя, който го отглежда.

Престават да гледат на тях като хора, които се обичат въпреки всичко, престават да гледат на тях като на две човешки същества.

Те са чумата, която ще унищожи собствените им деца, те са чумата, която ще донесе нещастие в дома им. 

Относно моя случай. Мен може и кучета да ме ядат, но разбирането ми стига до момента, в който намесят детето ми. До момента, в който ще го нарекат цигънче и ще нарисуват прекрасен сценарий за майка му, която си е позволила да го роди.. и аджеба каква е всъщност черната истина за появата му.

Това вече е твърде много за мен.

Оптимистичното е, че не всички имат мислене за такива като мен, като за чума.

Вас чумата ще ви отмине.

Advertisements

2 отговора към За връзката със самотен родител.. или как прецакахме хубавото момче/момиче

  1. Big sis каза:

    Ами ние вече говорихме, но държа и да го напиша – подобен начин на мислене ме отвращава. И съм склонна да го толерирам дотолкова, доколкото не ми се натрапва. Сиреч – мисли си каквото искаш, но си затваряй устата!
    С две неща не съм съгласна – не деля хората на самотни родители и на обикновени хора, защото самотните родители също са обикновени хора. С тази разлика, че се налага да бъдат два пъти родители. Веднъж за себе си и веднъж за онзи който го няма.
    И второто – злото не всеки път е предизвикано от добри намерения. Оооо, не!

  2. Bain каза:

    Хахахаха, брутално готин ендинг. Много силен ефект вкара с „Вас чумата ще ви отмине“ с удебелен фонт. Много велико. От моя тип край е иес.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: