:)

Позанемарих писането напоследък, явно сега съм в тая фаза. Правя си кафе в момента, доста време не бях пила, отказах се, но сега наистина ми се допи. При мен нещата нямат кой знае какво развитие, някакви съдбоносни новини или нещо подобно. Животът си върви, Теди расте. Поядосваме се една друга, но и двете много се обичаме, дано така продължи и занапред 🙂 Пеем разни коледни песнички,  говорим на патагонски, къде разбираемо, къде не.. И животът си тече. Годината се изтъркаля. От следващата почвам работа, та знам го де, мисля че е време да се поработи. Вероятно ще е пак в някой магазин за нещо си. Нагласата ми трябва да е за нещо повече, но трябва да съм реалист тука, на пук на мнението ми, че трябва да искам много, за да получа повече от колкото, ако искам малко. В тоя случай на мен идеята ми е наистина, ако искам много и да получа много. Нагласата ми не е точно пораженческа, а просто осъзнавам как на дърти години с две висши образования, съм изгубила желание да се занимавам с нещо свързано с тях. Дори писането някак почва да се отдалечава от мен, но наистина може би единственото нещо, което бих работила с кеф и да е свързано с даскалото ми, е работа в някой сайт или списание с малко по-развлекателна насоченост. Това – ако си позволя на глас да изкажа какво искам да правя по-нататък с живота си. Другото си е да имам собствен магазин за джунджурии. Работата като продавач-консултант ми харесва, но ми се ще да държа нещата повече в ръцете си и да имам повече власт. Относно продажби и бла-бла се уча, и относно властта също, но е доста трудно, и до някъде и аз имам вина, че не вярвам достатъчно в успеха си, и съм значително демотивирана, повече от колкото в началото.

Нещата са на приливи и отливи.

Правя нещо, но не съм доволна от резултата. В същото време не се справям така добре с поправянето на грешките си, но и не съм достатъчно подготвена. Впрочем онлайн магазинчето ми стартира, но за съжаление не още в този си вид, в който го виждах в представите си и все още виждам. Плановете ми да се науча да правя сайтове и да посетя няколко курса свързани с това се провалиха. Наложи се да използвам готова платформа и ми е някак тегаво. Ту се амбицирам, ту изоставам. Фотосите ми са кофти, надявам се скоро да имам по-добри фотографии на нещата, които аз и сестра ми правим. Но до тук с това.

Краят на летаргията ми приближава стремглаво, аз още преди две седмици започнах да излизам от дупката.

Или така наречената такава.

Дори започнах да разчиствам къщата. Може и да е на някакъв ентусиазъм относно гостенчето, което чакам, може и да не е. Във всеки случай съм положително настроена.  Ще ми се да разкажа нещо по-интересно около мен, но продължавам да нямам усещане,че нещо се случва, за да го направя. Поразчистих си някои контакти с хора, нямам желание да чатя, почти не сядам пред компютъра. Нямам желание да лея сълзи. Преди имах такова и го избивах с гледане на възможно най-сълзливи и драматични филми.  Сега минах на романтични комедии 🙂 Не помня някога да съм се зазяпвала кой знае колко по тях или да си представям,че някой път в живота си на зрели години ще реша да гледам точно такива елементарни, предвидими розовеещи филми.. ама на. Сега съм точно на такава вълна.

Освен това надебелях. Не е фрапиращо, но станах отново пухкавелка, не знам до колко е добре така, но със сигурност има една част от тялато ми на която й се отрази много добре тая промяна 🙂 Освен това от както не работя не излизам, но за пръв път от доста време ми се появи желание да си купя някой  нов парцал. Питам се защо, когато всъщност преди повече от месец, когато нямах желание за много парцали накрая се сдобих с тях 🙂 Тия дни ще излизам в града и мисля да посетя един магазин, където преди време си намерих най-прекрасната и оригинална рокля на света 🙂 Ако имам късмет и сега ще намеря нещо интересно и ще си го купя. Да се изфръцкам на новогодишното парти. Тоя път ще има пред кого:) Освен за собствена радост естествено, то не е в никакъв случай на последно място. Както се вижда нямам кой знае какви емоции около себе си. Искам да споделя колко съм разочарована от тукашната детска градина, където ми казаха, че хубаво ще работят до 23 декевмри, обаче нямали били парно, топлели се с някакви печки които не били особено читави и на градина ходели само най-спешните деца, тоест тия, дето си няма кой да ги гледа у тях. И на това отгоре няма да имат коледно тържество. Съответно аз си прибрах Теди при мени така до 9 януари.

Честно, много ми стана тъпо особено за липсата на тържество. Малката не съм сигурна дали вярва в дядо Коледа, но в идеята вярва. Не мисля,че реално смята,че съществува, но все пак си го иска, тая година със сигурност осъзнава още по-добре от миналата кой е тоя дядо, а да се окаже вън от празник.. Всъщност няма да се окаже. Ще бъде на празненството в  дома за деца, където работи майка ми. И трябва да й търся някакъв подарък. Тая година наистина ми е много трудно да реша какво да й купя, а точно тая година ми се струпаха всички на главата да взема нещо, което наистина ще й хареса и ще му се зарадва. И как да стане аджеба, при положение че аз за себе си едва измъдрих нещо, тоест какво аз да й взема.. Тая Коледа ще е на тема книжки. Измислих и още един доста интересен подарък, който надявам се да се хареса наистина, не само защото и на мен самата ми се харесва 🙂 За щастие от към материално и от към играчки мисля,че детето  си има наистина всичко. Няма нужда от още играчки, строители, пъзели, кукли .. лудница. Чувствамсе изчерпана 🙂

А тази Коледа стават пет години от как е зачената. Теди 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: