Ден след вчера

Явно имах нужда да си го излея… това вчера.

Дори не се приключи само с едно тежко сбогуване.

Но какво стана..

Олекна ми. 🙂

Боже, така да ми олекна, виждам проклетото слънце, хиля се като папуняк и.. плета. Просто идилия и то все едни цветове, едно чудо, едно топло такова едно.

Дори не пия.

Вино.

Толкова отдавна не съм се чувствала така добре през целия ден, може би защото вече осезаемо времето накъся до хубавите дни, може би защото сега ми се струва,че самите дни са хубави.

Творческото ми вдъхновение се върна. Рисувам цветенца в червено, оранжево и жълто. И зелени листа.

Върху сиви камъни.

Мисля си и за снежни човеци, творческото ми вдъхновение се върна! И за вази си мисля, и за миди и конци, и за гоблени 🙂

Цяла вихрушка, какво да говоря. Време беше да се почувствам наистина отпуснато.

Снощи вечерта за пръв път от месеци исках по-бързо да дойде другия ден, защото знаех какво ще правя, защото исках да побързам и да свърша всичко. Свърших една трета.. но какво от това 🙂 Ясно изградения вид и облик на следващия ден беше пред мен и се осъществи. Единственото, което нещо не ми харесва е, че посягам към чашата, а кафето ми е свършило.. ама нищо де, аз пак си посягам 🙂

Наближава време да взема детето от детската градина.  Вероятно след това ще пеем песента на Йорданка Христова – „Пипи Дългото Чорапче“, после ще си пуснем филмчето за синьото папагалче  🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: