Всяко чудо за три дни… Дъ дупката

Ма и това важи за мен с пълна сила.

Чудя се как е възможно толкова бързо да си сменям посоките на мислите, на чувствта и от едно нещо и вярата ми в него, изведнъж да мина на съвсем обратната страна.

Времето наистина променя нещата и аз го следвам ли, що ли.. защото мисля че съм била права и в двата противоположни момента.

За какво говоря ли?!

Не зная.

Не знам и как е възможно преди седмица да се чувствам добре, да няма и следа от сегашното ми състояние и за отрицателно време да се превърна в дроб.

Не мога да си хвана траекторията. И  с малката изобщо не се разбирам тия дни. Причината съм склонна да си мисля,че е повече в мен, тъй като напоследък изобщо не може да се нарече, че съм добър родител. Имам около месец, до когато просто трябва да устискам без да работя. Наистина вече много ми се работи, но в същото време много ще съжалявам, че го правя, когато „американеца“ се върне и отново всичко е набързо и все нямаме време за нищо. Отново съм преуморена, и отново подведена за това, което става с мен. Този път искам да се насладя на всяка минута, да изпитам всичко, което не изпитах тогава, да разбера всичко, което тогава или не разбрах, или най-малкото остави съмнения в мен.  Пък на мен ми се иска да имам време. Не знам.

Обаче и тия депресарски състояния не само че ми омръзват, ами ме хваща яд на самата мен.

За пръв път от както съм родила се чувствам така.

Появата на Теди сложи край на тия състояния, когато те бяха непрекъснати и вече не издържах, преди тя да се роди. Мислех,че вече са останали в миналото, но или ми е време да стана майка за втори път, или ми е време да поработя върху онова, което толкова дълго съм отлагала и не е било излекувано, то просто е седяло в мен заспало.

Не стоя съвсем без нищо да правя, даже напротив. Пак се активизирах с бижутата от плат и станаха интересни модели, мисля,че е време да се заема с вазите и мидите, но така и не съм го пробвала оня скил, който имам.. за мултишлайфа говоря.

Бирата ли ми е малко – не зная.

Не мога да се наканя да изляза от стаята си, защото наистина, когато изляза имам чувството, че съм супербезцелна, че съм съвсем сама в тоя тъп град и това тъпо село, имам чувството,че всеки човек, който срещна по пътя си, ми напомня колко неприложима се чувствам в обкръжението си.

Всеки път съм предпочитала да съм сама с мене си, от колкото сама с хора.. отвратително е.

В Шумен също щях да съм сама предполагам, макар и да не съм съвсем сигурна, но е факт, че когато живеех там с малката и бяхме само двете се чувствах много по-добре, единствено университета и тъпата Янева ми вгорчаваха живота.

Знам също така,че в един момент чашата наистина ще прелее и ще престана де се оправдавам и да се правя на жертва,че съм тук заради детето, за да му създам подобие на семейство.

В един момент наистина ще изпуша и тогава може и да ми хрумне спасителна идея или решение, и ще взема най-накрая да се активизирам и да се задействам. Не съм малодушна, не съм нерешителна, не ми липсва смелост и кураж.. ама ми липсва вяра, не мога да видя по-далече от носа си и това ме вбесява. Просто не виждам никакъв път напред , ама никакъв. в момента в който намеря за какво да се закача ще се активизирам.. но врмето си минава. Минаха цели две години от както съм застопорена тук. Докато работех някак се ядваше, но в момента в който спрях, се върнах на изходното положение.

Мразя се такава, защото това отдавна не съм аз. Преди поне можех да пиша.. а сега всичкото старание да не пиша, да не се потапям в оная тъмнина ми се връща тъпкато. Не мога да напиша и един ред от онези мои откачени писания, не мога да напиша и един ред от неразбираемите си приказки, които сама аз си разбирам. Всичко около мен все едно е оградено от подтиснати мисли и чувства, които толкова дълго са подтискани, че когато трябва да ги извадя на бял свят вече не мога сама. Защото все пак тоя момент идва. Единственото ми успокоение в цялата тая работа е, че не е перманетннтно, че все пак в момента в който се откъсна от тук за малко няма и помен от сегашните ми мисли и чувства. Тази вечер се чувствам много особено.

Advertisements

One Response to Всяко чудо за три дни… Дъ дупката

  1. Yana каза:

    Бирата ти е малко! мъхъм! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: