Не ме свърта :)

Днес даже и бира пих.. а сега кафе.

Сутиенът ми е почнал да се пълни и за около месец съм наддала с поне 6 килограма. Тоя филм наистина не зная как става. Когато не се движа автоматически ставам пухче.

Но не ме свърта заради друго. Утре пътувам и още от сега мисля с какво ще ги черпя тия хора, притеснявам се как ще протече всичко. Ще ни посрещнат ли добре, сестра ми да не би да не си изкара добре, което ще рефлектира и върху мен. На мен не ми пречи, аз дори и да не празнувам, само фактът, че съм отатък тук е достатъчен да се чувствам добре. Мисълта,че съм близо до „Кьошковете“ и до Соколчо са достатъчни, дори само въздухът.  

Музата ми отново дойде и творя бижута от плат.. чак ми и писна.

Пих и една бира преди малко.

Покрай останалите неща съм супер спокойна и уравновесена. Мирясах, че не съм тая Василиса Прекрасна, мирясах че е така защото това автоматично ме лиши и от отговорността да бъда такава и да мисля кое как и защо да направя.

Яд ме е в известна степен, че изпуснах юздите, че някои неща не вървят така гладко както в началото.

Но в същото време съм си отдъхнала.

Мога отново да почна работа в някой магазин, но една част от мен се опъва. Парите ми трябват, но си мисля, че наближава времето, когато един човек ще дойде на моя територия и искам да изкарам малко повече време с него, за да си отговоря на още няколко въпроса като се надявам погледът ми да не ме излъже и да си остане незамъглен.

Но най-вече се надявам да се забавлявам и да си поживея. Работата няма да избяга.

Ако нещо напълня гащите, ако се разочаровам и се наложи да сменя обстановката мисля да започна отново работа и така да сложа край. Тя работата щото ще ме чакана вратата, но продавач-консултант все си мисля,че мога да стана и веднага.

Имам опции сякаш. Има доста време, но месец и половина не е чак толкова много.

Дори не мога да асимилирам, че тая зима ще бъда нарисувана перманентно и една част от мен е супер нетърпелива и в същото време имам чувството, че се подготнвям да родя и времето упорито напредва, с него и терминът ми 🙂

Отново имам някакви очаквания. На пук на това,че по правило да имаш очаквания е равно на излъгация.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: