Дилема

Мразя и обичам да срещам себе си в мъжки вариант. Обичам, защото се обичам. И мразя.. защото мразя да играя със себе си. Поговорката „Не прави това, което не искаш да ти направят на теб“, тук важи с пълна сила. И как човек да бъде себе си със „себе си“. Кофти дилема. Но и това ще го преплувам 🙂

Просто се запознах със „себе си“, за да се окаже, че трябва да се боря със себе си и за себе си. Толкова странно и шантаво чувство. Опитвам се да пиша много пъти по въпроса, но все се спирам. Не мога да формулирам правилно чувствата си.

Странно е един път да съм от тая другата страна и не аз да усещам, а мен да ме усещат.

За съжаление това съм „Аз“ и другото ми „Аз“, бяга от мен. Може би така и трябва.

Този път е моя ролята на подводния камък.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: