Един ден.. мъничко по-различен

Напоследък блогът го позанемарих.. а не бива така.

То не че има кой знае какво да пиша.

Режимът ми се смени. Почнах да ставам и лягам късно. Под късно лягане, разбирайте след полунощ.

Онзи ден бях на странно „интервю“ за работа. Беше някаква пародия и дори „интервюиращия“ почна да флиртува с мен,  да не кажа и повече от това. Както и да е, беше си пързалка, но можеше да бъде и много по-зле.

Не си заслужава да се спомене и разкаже цялата тая случка, но просто заради това интервю се наложи да се събудя, да мина през банята, да се приведа в търговски вид, както обичам да се шегувам и да излезна на въздух на вън.

И излязох.

Първо.. онзи некролог, който видях не е бил на момчето, което си мислех. Бог да прости, това което не е между живите.. но се радвам,че съм се объркала и онзи, за когото го помислих го видях жив и здрав, даже и се поздравихме.

Поразходих се на вън, минах през един магазин с мерака да си купя рибки и маркуч за източване на аквариум, но не би. Все улучвам време, когато няма каквото искам.. дори и каквото не искам 🙂

Освен това имаше вероятност „Американеца“ да не си дойде заради семейни недоразумения. Радвам се, че си промени решението все пак. Май тази зима ще ходим да ме рисуват заедно и обеща да ме учи да карам кола. Смахната работа.

Почнах отново да чатя доста. Запознах се с още много интересни хора и разговорите ни вървят доста добре.  Признавам,че напоследък обаче ми е малко трудно да насмогвам на всички. Покрай техните умори и проблеми забравих за моите. И не мога на всички да помогна, а ми се иска. То не е кой знае каква помощ. Просто да извикам малко по-добро настроение и живост. Аз самата знам какво е да ти скъсат задника от работа, как на никой не му пука, нито ти прави еваллата че си дал от себе си всичко, че си прецакал ръцете си, ставите, кръста си, че си останал извънредно.

Не само,че никой не го забелязва, ами и критики отнасяш.

Знам колко е гадно накрая на деня да се прибереш и да искаш да си свеж, а да седиш като треснат с нещо тежко и да не искаш да идва утре и в същото време да си умираш да си починеш лежейки. Или да ти е писнало от работа или комуникиране със слабоумни хора, или такива които само са те използвали като кошче за душевни отпадъци. Знам го, особено много го усетих лятото, когато наистина исках да съм свежарка, но заспивах направо на масата, на която седяхме с „Американеца“ и сестра ми, защото скапания ден на работа ми бе изпил силите..

Както и да е.. аз живея в Интернет. Това е истината. Не че е лошо. Мен ме е страх да имам каквото и да е общо с хора от тук. Настръхвам при мисълта как всеки познава всеки и каква клюкарница е. Не че имам кой знае какви тайни де. Все някога пак трябва да се влея в обществото 🙂 Наближава и 4, когато ще пътуваме със сестра ми за Шумен. Надявам се бъде интересен рожден ден.  Преминал в събиране на багаж и пътуване от единия свят към другия. Дори нямам идея ще има ли места там където искам да идем, но се надявам да имам сили и да остана цялата нощ 🙂 Надявам се следващите два дни да не се изпокарам със сестра ми и времето да е хубаво. Не че имам кой знае какви мераци за каквото и да е 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: