Дни първи и втори в Шумен – след Мадара

Дойде време да се върнем с Чефо в града, където и за последно се видяхме, тъй като както никой път програмата ми беше запълнена и едвали щеше да има време да се видим докато съм там.

Имах среща с Кристинка, дори нямах време да се преоблека след Мадара. Още стъпих в Шумен и  се видяхме с момата, прегърнахме се, разцелувахме се, тръгнахме по задачи и накрая  по едно време  направо нямах сили и умирах от глад.

Обиколихме няколко мебелни магазина и се спряхме да хапнем по една огромна пица.

Много набързо претупвам тоя ден, но то до следобед на Мадара, а после без крака останах и из града..

Върнах се на 4 крака до квартирата за бързо. Вечерта бяхме канени на гости у Крис, която вече живее в Дивдядово и аз се опънах на леглото да почивам. Видях,че е 18 и нещо часа и се сетих за една среща, която бях планувала за утре.

Една важна за мен среща с един важен за мен човек, който не бях виждала две години.

По това време трябваше вече да не е на работа и сметнах,че може да се обадя и да се разберем да се видим за следващия ден. Хубаво, ама той в тоя момент ми казва, че утре май няма да може и сега имал много малко минути, ама ако искам да побързам и да се видим на момента.. Леле, аз едва можех да си седя на краката, а той ме вика да скачам в дрехите и да летя към него. Ем направих го. За толкова бързо време не се бях приготвяла не помня от кога. Нямах време за душ и направо от тия червените спортни панталони скочих в едно секси рокле и ботушките. Оправих си къдриците, измих зъбите, спирала, червило и аайдеее  🙂

Скочих в едно такси и тръгнах съм срещата.

Всъщност докато говорихме по телефона Каракуджо спомена, че ще става татко 🙂

М.. какво да кажа, значи все пак има някакъв напредък с него. Наистина се изненадах, но нямах много време за вълнения.

Та да се върна на срещата ни.

Много ме хареса в новия ми вид, аз да си кажа с ръка на сърцето,че тоя човек все още има власт над мен. Не е голяма, нито нещо ме дразни или изпитвам болка или някакви такива. Но има власт над мен в смисъл, че си ме привлича. Прегърнахме се и каквото и да си говорим, мисля че за сега това ще остане единствения човек, с който имаме такава химия и каквото и да ми каже какъвто и нескопосан комплимент да ми направи това ме кара да се чувствам добре 🙂 Все пак това е Поп Каро, който така и не описах на тия страници.

Това, че още така ми трепка от него наистина ми е странно и невероятно, мислех, че съм го преболяла и наистина това и чувствам дори сега, обаче като си го гушнах за момент в мен си се върнаха и старите чувства. Не бих му скочила, ако имах тая възможност, нито той би бил, майтап майтап, но вече е зает и си обича и новата мома, бъдеща майка на синчето им. Отслабнал е още повече, побеляла му е косата повече от преди.. и все пак е много красив и привлекателен. Видях го за някакъв си половин час. Не знам изобщо някога ще се видим ли, тъй като мацката му явно го държи много изкъсо.. но и на тоя половин час се радвам 🙂

С него беше и един друг познат, който милия го беше хванало пиенето и после продължих да си пия бирата с него. Та на него в началото не му обръщах много внимание и той все се намесваше много сладко. Направя комплимент на Коки, той се намърда и рече : „И аз съм такъв.“

Примерно.

И с него можех да поостана, но наистина нямах време, дори това което изкарах с тях беше извънредно. Оставих го за утре да се видим пак сутринта, когато отивам към университета за дипломата.

Почнаха да ми дават зор за Дивдядово и потеглих за натам. Видях новия дом на Крис, който е в процес на изграждане и също много ми хареса. Много романтична къщичка и обстановка. Има тенденция хората, които обичам да се капсулират в собствени хубави и топли светове, което много ми допадна. Накакси са се ориентирали кое е най-добре за тях и сиго гонят и то нито е трудно постижимо, нито идва неканено в сърцата им. Харесва ми, когато виждам такива неща. Изобщо сега като бях в Шумен научавах все добри новини. Дори Емито и Павчо и те станали родители 🙂

Неусетно настъпи и другия ден. Не ми останаха никакви сили тия дни. Не си доспивах и все на крак и все хвърчах насам-натам. На сутринта стигнах до ШУ.. последната ми спирка до така жадувания развод. Не почувствах нищо хубаво прекрачвайки го, освен добре познатата горчилка и чувството,че се натрапвам, че това е място изпълнено с много, много лоша енергия. Успях да си взема дипломата за висше образование, опитаха се да ми я поднесат тържествено, а аз само въздъхнах тежко и казах: „Най-накрая развод“.

Напуснах пределите на университета и се запътих към друг един изморен от живота Русокоско, на когото обещах да пием кафе предишната вечер. Събудих го, направи ми кафе, поговорихме и стана време да пътувам към центъра. Проучих влаковете за Долни Чифлик и дори успях да се засека с Теди, едно Теди, с което имаме деца на една възраст и навремето посещаваха една и съща ясла. После се видях отново с Крис, ядохме хамбургери при една откачалка, срещнахме Емито с бебето.. докато се усетим и то станало време за прибиране и приготовление за вечерта. О.. и то каква вечер! Невероятно хубава вечер беше! Първо се забихме на едно място, където честно май някой си правеше майтап с всички ни, тъй като попаднахме на жива чалга музика, че и на масата дойдоха да ни свирят и пеят на ушенце. Но храната беше хубава.

Последствията бяха, че избягахме и се оказахме н пиано бар. Там беше повече от невероятно място и ако говорим за енергиии, е те това място сякаш те гушва и няма как да не се сгушиш в него и да се стоплиш и да полетиш. Толкова уютно, свободно в същото време беше. Много добре се почувствах, дори вероятно в зората на 30-те си години ще бъда отново там :)Както много ми се спеше, така бързо се събудих 🙂 Имаше и караоке, много хубава музика пускаха, много хубаво пееха, дори бат Данко изпя „По първи петли“ на Васил Найденов. Невероятно изпълнение наистина и ни разчувства всички още повече :)Изобщо на разбрах кога е станало 2 и половина сутринта. още снимки ще пусна по-нататък. За сега толкова, макар че не сме снимали почти нищо, чувствахме се толкова хубаво,че не ни беше до снимки 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: