Отпускарче, безработно :)

Ем.. какво да кажа, смешно ми е. Може би заради виното, което пия 🙂

Па знам ли.

Решено е, в понеделник отивам в Шумен и Варна. Ще харча от парите, които всъщност нямам, но ако не ида сега кой знае колко още месеци ще минат докато се наканя.

Та отново съм на изходно положение, отново в търсене на работа, отново на пазаря и наистина колкото се радвам, че се оттървах от магазина( последните месеци наистина беше много трудно), то ми е и куцо. Все едно е умряло нещо мое. Цяла една година, където отдадох много.

Всичко щяло да се нареди, то няма и на къде. Но пак ще е по трудния начин.

Интересно и как ще успея да спестя пари за татуировка лятото, да не кажа и за Коледа. Едно сто-двеста лева не ми мърдат, ако изобщо ми се навият да я направят. Да не говорим, че един човек ме навива да сме имали еднакви с него и заедно да си ги правим. Със сигурност това е нещо, което искам да изживея именно с него, но не съм сигурна,че трябва да се стига чак толкова далеч като това и двамата да имаме еднакви, тоест това да е единствения човек, който има такава освен мен.. примерно.

Или ние да сме първите.

Този човек ме излъга и разочарова веднъж и както казах мразя да съм умна или трезво мислеща. Щеше ми се да се разсърдя, да го майносам.. но не, аз го разбирам и го обичам. Не съм влюбена, нито е тоя който искам да бъде, макар че може.

Това е друга тема.

На лице е друг един човек, от когото отдава се дърпам, когото омаловажавам и който за разлика от повечето мъжки ме кара да се чувствам истинска, да бъда някак по-свободна и смела. Не да съм като някакво ококорено и бито куче, което бавно се приближава.

Не ми харесва това да съм разкъсана от мисълта, че е рано да вървя към неосъзнат човек дори да знам че има нещо към мен, дори и да го разбирам повече от самия него.

Точно с такъв човек не искам да рискувам, защото е много по-слаб от мен, а на слаби хора доверя ли се ще ме повлекат 🙂

Виждам как обратния вариянт само ми помага аз да бъда още по-силна и още по-смела. Авантюрите са мого по-голяма движеща сила от псевдолюбовта. Адреналинът да ти скочи е много по-различно от това да мислиш колко много отдаваш и рискуваш от себе си. Колко много обичаш някого до болка и как той те предава, пред това да оживееш, да разцъфтиш, да полетиш. Нищо не може да се сравни с това.

Сладката болка ли? Що не се фака 🙂

Идеалният вариант би бил симбиоза между двете, но честно казано една авантюра всеки път би могла да се превърне и в любов, но една любов във авантюра и така плахо започнала – едва ли 🙂

Всеки прави своя избор и избира свой път, всеки в един момент знае какво иска. И го получава.

Търпението е хубаво качество, но когато е проявено с цел изясняване на нещо, а не когато нямаш друг избор.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: