Отпускарче.. или?

Отноново съм в отпуска и то за повече от седмица. Ей тъй без да знам какво и как съм в отпуска. За поне две седмици. Ако не и за постоянно. Дойде ми леко изневиделица, но не и съвсем неочаквано. Във всеки случай си има и предимствата и недостатъците. За недостатъци не мога да се сетя, освен ако някой не ми плати дължимото. Та… тъй. Днес отивам с Теди да я подстрижат, на консултация също. Но като гледам и лекарства ще се раздават, щото почва да я мъчи някаква кашлица, та тъкмо и някой сироп да й взема. Както и да напазаря за вкъщи нещо за ядене.

Имам си детееее! Много голяма част от мен се радва супер много на това,че не съм на работа и ще мога да изкарам малко време с дечко.

Относно другото и какво става. Бе въпреки че се опитвам някак да не се давам, да се хиля и така нататък, тия дни ми е някакво много паднало духом. Мразя да се чувствам така и да съм някаква такова мекотело. Време ми е да разпусна, излиза ми се. Може би ще ида на гости.. знам ли какво ще правя, ама е факт, че почвам да навлизам в някаква дупка, сатурнова ли е каква е.. не я знам. Обаче въпреки че съм постигала много ми се струва, че не съм постигнала почти нищо. Някакво супер неудовлетворено, провалено и непълноценно. В същото време имам достатъчно самочувствие, вярвам във себе си, но продължавам да се чувствам не на мястото си тук. Като в капан.

Предишните дни си писах доста с един човек, който не съм споменавала тук. Имаме много шантава комуникация и ме кара да се чувствам супер свободна и щастлива, и хубава и чаровна и желана през цялото време. И най-важното свободна. Не помня някой да ме е карал през последните години да се чувствам така сякаш мога да говоря за всичко без да се притеснявам, че ще бъда прецакана или погрешно разбрана. Наистина бях забравила какво е това да общуваш с някого, който няма да ти навира в лицето колко преди съм била по-жива, по-свежа, по-красива. Защото човек е красив тогава, когато е щастлив. Дали ще е преди, дали ще е сега, дали след 20 години…

Човекът е красив, когато е щастлив.

Ако нещо се е случило с мен, то ще е защото от години живея на автопилот и се опитвам да запазя живота в себе си, Теди ми помага в това невероятно много, но явно неминуемо има следи. Почвам да си мисля,че съм на сто години и мисля,че изпускам положението. Следващата десетилетка започва истинският ми пълноценен живот, най-хубавите години, всеки един ден ми свиди и не ми се дава. Искам тридесетте да са наистина най-хубавото време от живота ми и ме е яд, когато накрая на деня нямам чувството че е на сто процента изживян. Искам да се хлопна с нещо тежко както вечерта, така и в сутрини като тази, които започвам с такива мисли.

Слънцето изгрява. Въпреки написаното съм планувала хубав ден за мен и малката. Първо ще я оставя да спи до късно. После ще я облека и излизаме към спирката и пощата. от там ще вземем едно подаръче, която ще отворим по пътя. Ще идем на консултация, дано не чакаме много. После ще поиграем на Розариума, а след това ще я заведа на фризьор 🙂 Предполагам,че ще изпуснем обедния й сън, но дано си заслужава. Та такива неща. Денят приближава, а кафето ми привършва.

Дано бъде хубав.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: