Сомнамбулствам и хвърлям огън и жупел

Eде.. отново не мога да спя добре и съм като парцал през деня.

Е-де! Как не ви е срам, мамка ви, да се взимате така на сериозно и така  явно! Толкова ли много ме уважавате, че все се изкарвате така че хвърлям боб за вас и това да ви видя, или да си пиша с вас е някакъв дар свише?! Ми естествено, че ми е гот и да ви видя и да си пиша с вас. Естествено, че и аз се взимам на сериозно.. но аз поне ви уважавам! Мухльовци нещастни! Толкова ли сте важни, че изкарвате така нещата все едно съм ега ти изпадналата и си умирам за вас?!

Да ви видя?!

И какво ще ви гледам?!

Не ви ли гледах достатъчно?!

Иде ми да се закопая в земята с родата и останалите да си останат „Outside“! И заклевам се, че ако това което става с живота ми и хората около мен продължи,в един момент ще се изморя да бъда тая добра женичка, дето ме наклепа един оная сутрин и ще ви покажа от къде изгрява слънцето! Нека тия, които вече не искат да имат вече нищо общо с мен ви разкажат за моята доброта, па да видим.. но те сами си го изпросиха, аз и с тях бях много добра и послушничка.

Кравичка ли?

Ще има да вземате.. по скоро аз ще имам да вземам от вас и накрая ще ви сдъвча и изплюя, без да изпитам капка съжаление или угризение, тъй както вие не само че не изпитвате сега, ами ви се струва че съм няква дето може да тропате отгоре й.. Добра съм аз, спор няма.. само докато някой не прекали с хорцето, тогава кръв ще се лее! И сега казвам,че съм гадна и зла, но не го мисля, отново бих била такава, дори още по-лоша. Щото всички си го търсиха!

Аман значи, честно. Ако си добър с хората, ако подходиш без предубеждение към тях и максимално им помагаш в един момент минаваш за някое безцветно същество.

И нямам предвид ония скучните мъже, не се сравнявам с тях, дето все мрънкат как били давали всичко на жените, а те разбираш ли мръсниците не ги искали, изневерявали им и ходели все при ония лошите момчета.

Алоооу, Алонкооолу! Ти ли си най добрият, най-добрата мижитурка по-скоро, те т’ва си ти!

А относно мен.. давам аз, всичко и аз мога да дам и звезди мога да сваля докато не настъпи първия гаф. А гаф неминуемо идва. Дакото си отдаден на някого, докато му стопиш лагерите и го накараш да спре да се страхува, то тогава той остава само по себе си. Разкрива се повече от колкото си мисли и ми дава аз да разбера какво аджеба представлява.

Последните няколко публикации тия дни са просто наситени с мисли за разни малки за мен хора и в един момент и аз ще се смаля като тях. Чувствам как идва време за другата крайност. Игноре, блокиране.. изтриване.

Първата крачка не я правя. Но последната със сигурност.

Advertisements

2 отговора към Сомнамбулствам и хвърлям огън и жупел

  1. Niili каза:

    ти си шарена, мило, блестиш със собствена светлина, и това е! майната им на всички останали дребни, низки душички – почни, че все някога всеки диамант е бил късче въглен. с което можеш да стоплиш дома си – сори, дрънкам метафорични глупости посред нощите, но си умно момиче, и, смятам, хващаш между редовете какво искам да ти кажа. гушкам те!

  2. keklanka каза:

    Благодаря ти отново, Нийли! Гуш и от мен 🙂 Относно „метафоричните глупости“ – пълниш ми филологическата душа 🙂 Това в кръга на шегата, но по принцип и аз обичам да говоря с метафори.. По повод „шареното“, напоследък почнах да се чудя толкоз ли съм шарена колкото си мисля, или просто сама си говоря 🙂 Но май съм си шарена, дори прекалено 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: