За съкровените моменти

Или за това как за един са такива, а за друг са..

Нямам думи, за да го определя.

Драми ли казах? 🙂

Е имах нужда да се светна по някои въпроси, дори се светнах повече от необходимото.. и въпреки че ме държи още бирата схващам нещата доста добре.

Мисля си едно, а то било друго.

За един кратък миг без да си кривя душата се отдадох, болеше, ама пък ми хареса да го направя.. буквално 2 минути по-късно тоя мой възвишен миг е бил тотално осран.

Но за мен е едно, за друг е друго.

Той не го е мислил по тоя начин.. въпреки че е меко казано отвратително.

И тук идва да кажа, че не съм забравила нещо от миналото си.. но съм простила на един човек. Който по всичко изглежда вече е пораснал.. е не по всичко, но явно е имал своето положително развитие.

Та така мили деца 🙂 Много се радвам, че ония две публикациии ги направих лични, трябва и да си останат такива въпреки че нищо кой знае какво нямаше в тях.

Идва ред отново да кажа, че пасивността у един мъж в никакъв случай не ме привлича.

Отблъсква ме.

Идва ред да кажа, че когато един мъж чака аз да се боря за него ме е загубил най-малко на 70% и е посял едно съмнение в мен, което надали някога ще има изкореняване.

Наистина.. защо не си намеря нещо.. по-просто, както адашката ми ме попита?! А защо то не ме намери?!

Много червени лампички станаха.

„Със сигурност знам къде искам да бъда“

Знаеш ти, трънки!

А аз знам ли?

Със сигурност мога да бъда на едно място. При Теди. То е единственото сигурно на този етап. Останалите места.. са само плод на мечтите ми. Да, точно на тях и то на тия безопасните мечти, които не си сигурен искаш ли да се сбъднат. Това е просто да си намериш нещо, което да оцветиш в розово и да си представиш другия възможен живот. И то само хубавата му страна, без никакви излишни драми,  любовни триъгълници, изневери, колебания и така нататък.

Просто да си представиш.

И да го намериш твоя човек. На когото със сигурност ще повярваш, когато казва,че след десет-двайсет години ти ще си човекът, с когото ще може да си каже каквото има да си каже.   Защото аз усещам хората, защото аз разбирам хората, нямам предвид само мъжете.  Това, което аз виждам няма как да бъде скрито зад нечие отрицание. Това от което аз се страхувам.. то е напълно реално и се страхувам не щото съм била парена, а защото то реално съществува.

Няма нищо сигурно на тоя свят, всяко едно стъпало е предпоследното.

И това не е тъжно. То просто е факт, розовото си е розово, но и останалото е красиво, може би дори още повече 🙂

След две седмици е решено.

Отивам в Шумен.

Една седмица в Североизтока отново ще ме накара да задишам 🙂 И тоя път мисля да се свържа с един човек, с който бях решила че не искам да имам много общо, но мисля че вече съм излекувана от него и няма опасност да се прехвърля на него в опит да го превъзнасям..

Тая седмица просто трябва да живея, защото извън тая гробница ще е много глупаво да не го направя 🙂

Advertisements

1 отговор към За съкровените моменти

  1. […] някой да ме хареса, да се бори за мен, да ме набута в чувал, да ме търкаля по поляните, да ме […]

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: