Мръъъъън

Такааа.. ха добър ден 🙂

Тия дни писах още няколко публикации, но ги направих лични,  защото май прекалено много се превъзнасях, пък не ми се щеше да е чак толкова. Знам ли. И тежко въздишам и в момента.

За какво си мисля ли..

Животът продължава. Животът по старому. За всички.

Какво ли ще е, ако и аз живея в два свята и от двата свята ме чакат и ме искат 🙂

Мисля, че няма да е от най-хубавите неща и в същото време не е зле.  Работата не се оказа чак толкова хубава. Магазинът е такава тъпотия, не е истина. Очаквах след отпуската да ме кефи повече, а може да е защото тая отпуска беше прекалено кратка и наситена с едни други емоции, които едва станаха факт и тюююютююююю :).

Не знам, но изобщо нямам желание за работа, всичко е мизерия, прахосмукачката е мизерна, не смуче, а на мен не ми се чисти. Ставам цялата в мръсотия и то пак не се изчиства хубаво.

Остави я тая работа. То другаде е драмата. Това, че работата не ми подаде тая ръка, която си представях че ще ми подаде. Защото аз изпадам в дупка. Мдам. И то не заради неслучилата се петбуквенка, не е и заради сатурновата дупка, на която й е рано.

Есента се приближава, това ми е любимия сезон, а аз съм като дроб. Цивря на сън и наяве, докато почна да се чудя сън ли е или реалност.  Лятото отмина, на това отгоре случилото се през последния месец дори не мога да го нарека сън, имам чувството че се е изтрило от съзнанието ми и в същото време ровя из интернет и си избирам картинки за татус.

Такава е каша.

И започнах отново да се изморявам, направо не ми е на идея как ще уча и правя бижута в същото време. Наистина не ми е на идея. Като казвам учене, имам предвид, че вчера подадох документи за безплатни ваучери за обучение там по една програма на бюрото по труда и от другия месец вероятно ще се уча как се прави онлайн магазин, сайт и бла бла. Подозирам, че всичко ще ми дойде съвсем нанагорно, но въпреки това такъв шанс не е за изпускане. Както казах животът продължава и трябва да се върна на предишните си цели, да се съсредоточа върху тях.. защото те поне са реални. Не че някога съм имала нереални цели де 🙂

Моля се колкото се може по-бързо да свикна на това ежедневие, колкото се може по-бързо да минат следващите две седмици и пак да съм в отпуска и да стигна до Шумен малко да се разсея.

Сякаш последното разсейване малко ми беше 🙂

Като стана дума разсейването тъкмо ми писа и ми прекъсна мисълта.

Пия си кафето и чувам малката да пухти, навярно тая сутрин ще стане по-рано и няма да се наложи да я будя в последния момент. Вчера трябваше да я изкъпя, но късно получих стоката на магазина и последните часове на работа ми изпиха силиците. Опитах си да си харесам парцалки, но и този път ударих на камък. Нещо пак не успях да имам това, което исках да имам. Но може и вече да е дошло впрочем. Преди няколко месеца обличах манекена в един цвят цикламен. То беше едно съчетание, което още помня и тогава май само аз си го харесах толкова много, но нямах пукнат лев тогава и можех само да си мечтая и аз да съм облечена така. Изобщо не съм се виждала в тоя цвят и само това ме притеснява. Когато го обличах манекена по тоя начин, костюмът му струваше около 60 кинта, а сега е на половина. Много се чудя, чудя и както се чудя накрая ще взема да спра да се чудя. Имам да взимам едни парички и бях решила да ги дам във вид на дрехи, но от два месеца, честно нищо не си харесвам, ама нищо. Това по вторите употреби си намирам повече дрехи. Може и да е щото не работя там, не знам. И като почнат клиентите да ми се цупят, че не могат нищо да си харесат и да ми приказват, че те дрехите за млади били, нам ко нам що.. ем и аз не мога да си намеря парцалки от нашия магазин. А има хора, дето по няколко наведнъж си намират, смятай.. и то не само щото аз знам как да им ги продам. Сигурно аз съм прекалено критична към себе си, знам ли ама аз трябва да отговарям на повечко изисквания.

На Теди подаръка пристигна. Не знам казах ли вече. Фермата очаквах да е по-актуална, ама не би 🙂 Книжките на Дисни се оказаха точно попадение, тъй като чавето и трите си ги редува и разглежда и коментира живо 🙂 Планувала съм да купя още две и така. Пет любими филмчета и съответно книжки. Къщата за кукли ще е е май доста голяма, доста понатежаваше, явно заради това доставката й ми изяде ушите. Още ме е яд като се сетя. Мебелите са интересни, малко прашлясали, леглото ще събере едно барби, общо взето и подаръчето на малката е на лице.

Ееех.. тая сутрин все пак започна добре, бях почнала леко да се вкисвам, щото се улових че почвам да ревнувам и да се вкарвам във филми. смяяятай. Ама две приказки ми върнаха спокойствието и доверието. Знам и ми е много, много ясно чак до болка положението, ясно ми е че това настройване няма да стане изведнъж и пак съм в джаза за неопределен период. Но ми се искаше по-бързо да влезна в ритъм. Явно не само аз изпитвам трудности в това. И дори една част от мен да се радва за което, друга изобщо не се радва. И то е по-голямата част. Не че съм някаква нали благонравна, ама ми става някак много гадно, когато на някой, на когото държа му е зле и не се чувства добре. Яд ме е, когато хубави хора се налага да страдат и да търпят неща, които не заслужават, яд ме е когато може да има друг също така възможен живот, но обстоятелствата диктуват друго. Хубавото в такива случаи е, когато е налице усещането че всичко това  е временно. Само да сме живи и здрави .. временно е.

Тъкмо се изкъпах и още съм по хавлия. Трябва да си замъкна задника към кухнята и да измия чиниите. Имам максимум двайсет минути да ги измия, да си изсуша косата, да си облека роклята.. Лакът ще го пропусна, тъй като няма време за него. относно парцалките, които си чакам… ще видим до следващата стока как ще са нещата и ако до тогава моята рокля и ризата, която я допълва още са в магазина ще ги помъкна към вкъщи да ги премеря в комплект и може това да ми е подаръчето за рд .

И май си харесах картинка за татуировка, анти цветните татуси съм, но трябва да я обработя на фотошопа и да видя как би изглеждала черно-бяла.. но за това друг път 🙂

Хубав ден на всички 🙂

Advertisements

2 Responses to Мръъъъън

  1. Serenity каза:

    Радвам се, че пак прописа :)))

  2. keklanka каза:

    Хах, Благодаря 🙂 Сутрин ми се появява една дупка, когато аз не спя, а всички останали спят.. и се почва с едни мисли, едно писане, едно чудо, чак се поувличам 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: