Работа – ден първи

Още ми е сънено, а поспах повече от предвиденото. Още не съм се изкъпала, само дремя и чакам да ми се случи кафето. После ще приготвя малката за градина и идва мой ред да се погрижа за външния си вид и да се влея отново в работа. Почивката ми се отрази добре, не че видях много от нея, но то пък и какво трябваше да видя 🙂

В същото време сега работата ми е добре дошла, тъй като може и да навлезя в някоя кофти фаза. Не ми се струва много вероятно, но нищо чудно и да се капсулирам, а аз трябва да продължа да живея.

Не знам дали ще броя дните до другото лято.

Но предпочитам да не го правя.

Едно, че ще минат по-бавно, друго че ще се наложи да гледам и да се съгласявам с разни неща, с които в някои други ситуации изобщо не бих се съгласявала. Но сега не ми е чак такъв проблем.

С него не съм се чувала от два дни и осъзнавам,че постоянно вардя скайпито, което не е нито умно, нито желателно. Нали. Сигурна съм,че като се появи ще пише. Но да се надяваме, че е пътувал добре и е пристигнал до местопредназначението си благополучно. Дано да си почине още два дни хубаво и смея да кажа,че на него навярно ще му е по-зле от колкото на мен. Да не говорим,че аз изобщо не се чувствам зле. Сега като се сетя, че отивам в магазина и ме налягат някакви такива нетърпеливи мисли. Надявам се нещата да са били хубави докато липсвах, но със сигурност ми е странно, че по време на цялата ми отпуска Александър не се обади нито веднъж. Отивам с хубави мисли там, дано и се прибера с такива. Още съм нащрек от това, че не съм много желана там от пловдивчани и може във всеки миг някой да ми каже,че дните ми в магазина са преброени. В същото време си мисля,че вече нямам място там. Не знам. Не съм се поглеждала от страни, но някой който ме е гледал твърди,че много си обичам работата и съм някак различна, когато съм там. Дори работохолик ме нарече, хем когато е идвал там бях доста по-малко работлива и внимателна с клиентите.

Замислих се и за друго.

Как вече съм аут за един друг човек, който преди би си изпочупил краката да ме види, а сега имал бил работа разбираш ли. А си мислех, че чупките вече ги няма, а може и това да е неговият начин да приеме нааай-сетне каквото трябва да приеме. Не ми е много кеф от новото му държание, но не мога никой да накарам нищо, което той самият не иска. Тъпо ми е,че имаше рожден ден и дори не се появи, за да му подарим подаръка. И сега събира прах в къщи. Тъпо е да вземеш нещо на някого с някаква идея да се зарови томахавката и да видиш дали ще го зарадваш, да не говорим и за факта как бързахме и се старахме да завършим навреме и другата част от подаръка и трима човека като кукуригу нагъвахме елементи 🙂 Бяха много хубави моменти.. но както и да е.

Крайният резултат не беше налице и смисълът просто отиде по дяволите.

Мисля че никой, ама никой няма право да ми прави физиономии за това че съм предпочела да живея и да сбъдна нещо важно за мен, да разбера истината и да достигна до нея. Никой няма право да прави чупки и стойки. Уважавам хората, обичам ги, но не обичам стремежът им да ме карат да им давам повече от това, което мога. За друг би било лесно да излъже, да се излицемери. Е, аз не съм човек. Може ида е нескромно, но не съм.

Мисля, че трябва да започна да разглеждам рисунки, които евентуално ще седят върху кожата ми.

Размечтах се.

Защото това неминуемо е свързано с мисли за някой друг.

Добре де, на това отгоре мисля да направя голям татус, което ми е леко странно все съм си мислела,че човек първо започва с малки рисунки, но може би е защото първият ми допир истински с тях беше с нещо голямо. Аз нямам белези, които да прикривам, поне не външни. И все пак се засилвам на големите. Тъкмо забелязах и друго. Рождения ми ден съвпада с евентуалната ми отпуска, което значи че по това време няма да съм на работа. Което значи,че е добре 🙂 Не че ще се засилят да ме поздравяват, но ми се щеше да не работя.

Освен това ставам на 30 години, което си е някак шантава възраст, не за равносметки или нещо такова. Равносметките отдавна си ги правя.

Като това как е позагаснал погледа ми. Примерно.

И в същото време как, когато се събера с хора, които много обичам светвам отново. Казвам го, защото вчера най-накрая получих трите снимки от Мартин и Даниела, с които се снимах, когато бяха за малко в Казанлък. И те на тях се харесвам и мязам на човек. Засмян човек и не така изморен както на снимките от вилата, които са също хубави.. в сравнение с тия от разходките до Бузовото кале, или другите. Чак ме е яд да се гледам, време е да се разкрася малко, крайно време е 🙂 Ето една снимка на вилата ни, където бяхме на вечеря и където се бях зазяпала по един татко 🙂 Бях споменала за това в предишна публикация 🙂

 

Освен това май ще си върна приятелката, за която напоследък бях надула главите на всички да опявам как май прекъсваме връзката си и за която си зная, че когато има нужда от мен и знае какво мога да направя за нея, оставям всичко и го правя 🙂 Предположих и кога ще ми се обади и обаждането не закъсня 🙂 Хубаво обаждане и макар от разстояние си има напрежение и покрай нея, аз пак бях на заден план, но то моите в сравнение с нейното са бели кахъри.

Май в сравнение с всички моето са бели кахъри, та извода е,че няма с кого да споделя като цяло какво стана, но то не е и нужно, в основни линии май искам това да си остане в мен. Искам по-бързо да мине време и да видя как ще се почувствам примерно след месец или поне след 6. Подозирам,че ще има коренна разлика от настроението ми на писане сега и тогава 🙂

Онлайн магазинът съвсем сдаде фира, нито съм майсторила нещо. Което дразни един друг човек и с право, но да си кажем, че него съвсем друго го дразни от цялата история.

Относно тоя магазин.

Въздишам тежко, но предвид това че по-малката ми сестра започва вероятно работа и на линия оставам аз..

Или трябва да напусна сегашната си работа заради него, или най-малкото да видя как ще тръгнат нещата с оня курс, дето все ми бяга и е малко вероятно да започна тази година. За съжаление. Колкото и дами е отразява добре или обратното работата в магазина, това дето имам да го правя е по-важно. Може би трябва да захвърля някоя от дините, щото нищо не върша както трябва. Макар и другото В. да си мисли,че не съм достатъчно сериозна в това отношение, аз все повече се замислям за необходимостта да се разделя с истинската си работа и да се самообучавам ако трябва в другата си специалност, която за сега основно се е превърнала в хоби. А е крайно време да превърна и в своя работа. Това е някакъв риск, но и в сегашната си работа не виждам бъдеще след едната си година вече стаж. Не съм сигурна и какъв е рискът във всичко при положение,че макар вече почти да не ми правят изречения колко съм некадърна, то те са се запечатали перманентно в съзнанието ми.

Трябва да будя Теди и да я приготвям за градината. След това е мой ред.

Само преди да изчезна ще покажа една от снимките, на които съм с двама мои приятели и бивши състуденти. Поздравче и със следващата песен 🙂

Advertisements

One Response to Работа – ден първи

  1. Svetlina каза:

    Ама синята рокля е хубава 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: