Все още спя

Теди вече е тук, но скоро ще замине на вилата отново с нашите за 4-5 дни. Освен това заветната ми отпуска приближава стремглаво. Мисля, че в събота е последният ми работен ден и следват две седмици почивка. Венци е все още тук, но и неговите дни са преброени, до седмица вече ще е на път. Аз почти нищо не съм пипвала по нещата тип „Труд и творчество“, малко ми е гузно и в същото време не толкова. Липсва ми майсторенето, но след няколко дни пак ще се заема с него и то доста по-сериозно от сега. Силно се надявам да нямам проблеми с шефа ми и да имам късмет с курсовете, които искам да изкарам, голям плюс ще ми е. Но дори и да не ме одобрят съм готова да търся начини да си платя, за да ма научат как да правя сайтове сама. В крайна сметка всичко това се отнася до бъдещето ми и мърдането ми изобщо. Имам си своите моменти на спадове впрочем, но продължавам да вярвам, че това което смятам да правя е напълно постижимо, макар и бавно осъществимо. Тъй че ще успеем и с малко повече късмет, прозорливост и съобразителност. И време.

Снощи пак късно си легнах, недоспиването ми се отразява много зле, работата ми идва в повече въпреки че напоследък нямаме почти никаква работа. Работя супер монотонно, скучно ми е, омърлушено. Гледам постоянно часовника, лелея за това да стане 14 часа. Освен, че е време за почивка, бележи и преполовяването на работния ден.  Когато се върна искам само да се наям и да прегърна чавето докато се вдъхновява от Пинокио и „Пкитът“. Така и не се научи, че „кит“ не се изговаря с „п“ отпред. Опитам ли се да й обясня, остава с впечатлението, че се изговаря „Акит“.. първата буква е всъщност съюз.. но това е друга тема. Забавата е пълна. Снощи бяхме в моята стая и това малкото пощуря. Потормози гостенина, а той колкото и резервирано да се държеше, нашата не се посвени да си прави кула от играчки върху главата му 🙂

Наливам се с кафе от един час и се надявам да се климатизирам и настроя за поредния ден. И тъй де. Общо взето нищо ново и същевременно успявам доста да се изморя и да не съм съвсем на кеф през деня. Малко ми е свинско и убито дори, нямам време много да се замисля над това, освен на работа, тъй като там е скука. Мисля, че наистина имам нужда от почивка и то качествена. Явно съм се претоварила и преуморила и пренаситила. Или просто вече работата не е за мен онова удоволствие, което беше. Сестра ми вероятно ще започне работа скоро, което значи че приближава все повече времето, когато ще трябва едната диня да я захвърля. При всички положения обаче още доста време ще си работя същата работа, ако ме одобрят за оня курс и естествено ако пловдивчани не натиснат шефа ми да си търси друг човек, тъй като баш шефката изобщо не е доволна от мен. Но за това времето ще покаже. Дай първо да изпратим Американеца по живо по здраво и животът отново да се върне в старите коловози 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: