Мурк, радвам се че отново се срещнахме :)

Та тая нощ, или сутрин, не съм сигурна как да го определя, но нямаше 3 часа още, ставам да ходя да пусна една вода. И на връщане викам я да видя какво става у фейса, ей тъй просто. Гледам една покана за приятелство ме чака 🙂 И я да видя за какво иде реч. Кога гледам, името в първия момент не ме светна много колкото аватарът. Той собственикът на аватара и мен тъй ме познал по снимката. Май не съм се променила чак толкова много през последните три години. Та Мурк е от хората, които са ми останали в паметта и то с хубаво и то при положение, че бяхме прекъснали всякакви контакти, дано тоя път да се задържим повече.Има само двама човека, за които се сещам, че съм почнала да си пиша с тях по времето, когато току що бях родила,разбирайте – Теди беше на около 10 дни 🙂 Единият е Малкият принц, а другият Мурк 🙂

Пописахме си доста, аз се разсъних.. и благодарение на това съм недоспала, въпреки че се надявам да не ми е чак толкова кисел ден. И въпреки това си заслужаваше 🙂

Понякога ми е много приятно да видя някои хора дори и да сме имали голяма пауза в контактите. Той е един от тях. Не мога да не се сетя за Виктор обаче. Той не беше от тия хора, с него ми беше куцо. Максималистка съм.. предпочитам да виждам как се е стекъл живота ни, но по-скоро ни е развил към по-добро и отношенията ни също, вместо да виждам как съм се отчуждила с някой, с когото съм била много близка. Толкова близка, та предпочитам да нямам повече никакви отношения с него:)

Като говорихме и за пропадащи взаимоотношения.. има едни, които ми се струва, че са в голяма криза. И за тях ми е повече от куцо и не виждам, изобщо не виждам какво мога да направя по въпроса за това. Времето си минава, пропастта се увеличава. Мислех си, че нещата отиват към по-добре, че някакси са престанали да ми се сърдят, че съм лоша.. обаче не, явно пак съм сгафила нещо или просто повече нямат нужда от мен.

Мисля си за двете седмици отпуска, които мисля да си взема и да отскоча до Шумен, като гледам и Варна, и Долен Чифлик отпадат, но ми се иска малко да мръдна на някъде. Вчера и много хубава реклама на етнокомплексът в Златоград ми направи Мурк, дори и от към гледна точка на нещата, с които искам да се занимавам е желателно да идем примерно там и да видим за какво иде реч.

Времето напредва и трябва да се приготвям за работа 🙂 Днес вероятно ще се видим и с Венци, а утре Теди ще е в прегръдките ми 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: