Краят на сутринта

И началото й.

Събудих се в седем, до преди няколко дни се будех в 6. Един час спане повече и един час по-малко с кафето. Отново ме е налегнало нежелание да помръдна и в същото време ми се мърда. След малко рябва да си ударя една хуубава баня, да се нарисувам и да побягна към Казанлък.

Днес Теди ще замине за вилата ни за доста време и вероятно ще има или доста да се разписвам тук или съвсем да не се разписвам 🙂

Пристигнаха ми най-накрая незаменимите халкички с винтове, които бяха единственото нещо, което ми пречеше да си оползотваря многото мъниста направени от плат.

Но пък се появи друго. Нещо, което не ме изненадва, не ме радва, дори не ме нервира, щото не е нищо което не съм очаквала, а и не е непоправимо. Относно сайта се отнася и има вероятност да се позабави. Така е, когато оставям на някой друг да свърши работа, която не му е по компетенциите. Но поне се надявам, че така съм го оставила тоя някой да си начеше крастата и повече да не се опитва да се меси. Единият вариант е да се плати на някого, другият вариант е аз самата да се заема. И с последното бих се справила честно казано, но стига да не работех.

Това със стотте дини под една мишница не ми се получава впрочем.

Пълна съм с идеи, но не ми стиска да напусна работа. Все още. Кой би ти помислил,че ще се стигне до тук 🙂 Но мисля,че е крайно време тоя сайт да се получи, защото времето си минава. Отговорностите са прекалено много . От една страна да майсторя неща, от друга да правя сайт.. да не говорим, че ако се стигне и до отваряне на магазин, истински, не виртуален – съвсем не се виждам. Сега като остана сама тия дни ще го мисля, а и ще наваксам с нещата за правене.

Чух се вчера с Николай, за да го светна, че трябва да приготви малко пари за рд на Теди. Мисля,че й намерих даже цели два подаръка за рождения ден, даже единият ме сърбят ръцете да й го поръчам още сега, просто ей така 🙂 За сега съм се спряла на къща за кукли, но ще ми излезне малко солено да я купувам само аз с все обзавеждането й.

Напоследък малката много се вживява в това да влиза във всякакви роли, да си прави театър с играчките и да им слага в устите различни диалози. Не е изявила желание за кухня, прахосмукачка и всякакви такива, тъй като аз не съм пример за най-добрата домакиня. Майка ми е де.. ама за сега кухненското не я влече.

И по-добре.

Имаме страшно много играчки, които някак трябва да ги сортирам докато я няма и да се опитам да ги поразчистя. За съжаление съм като Плюшкин обаче. Когато реша да чистя нещата, които не използвам, започвам да ги гледам с други очи. Все някакъв спомен ми навяват, все си представям, че за още нещо могат да послужат.. и пак ги захвърлям в някой кош. Та тия дни ще поразчистя, ще направя още много бижута и ще се надявам да ми се повдигне настроението. Макар че чувствам, че по-скоро ще се понижи.

Чувствам се така все едно искам да се продъня в дън земя и в същото време съм изложена на показ и няма мърдане.

Мътните да го вземат.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: