М… отиде си още една химера

Макар и да бях започнала да го разбирам вече. Така или иначе.

Още една грижа така да се каже отпадна от съзнанието ми, още една отметка на приключен емоционален ангажимент, за когото много чудене беше „дали“, или „или“.

Правя от мухата слон, или не правя, сериозна съм, или не съм, виждам неща, които не съществуват.. или съществуват.

Кога станах така безкомпромисна, от кога така лесно съм готова да зачеркна три години от живота си.. от кога започнах да вярвам повече на повърхността от колкото на същността.. или изобщо да престана да мисля за тая същност..

Навярно от както се изморих да живея и да се боря с Вятърни мелници.. или точно от когато реших да продължа да се боря с тях.

Изморена съм и ми се спи, излизах предишната вечер, посмях се, отпуснах се, беше хубаво.

И отрезвяващо също.

Не зная как ще избутам следващия ден, но вече зная как ще избутам останалите.

Предишните 2 дни някъде бяха изпълнени с доста горчивина, която постепенно премина, както обикновено. На нейно място не остана дори разочарованието. Просто не мога да кажа разочарование, някак си почти не ми пука, а и се оказа малкия дявол, можеше да бъде къде къде по-зле.

Видях нещо у един човек, което може би допреди това отказвах да видя, очаквах нещо, което не се сбъдна, то няма и как да се сбъдне поради липса на време, възможности и желание също.

Това е екстра свързана с порастването ми.

Толкова усилия хвърлям, че вече всяко следващо ми се струва някакъв лукс, нещо което не само е лукс, ами е супер ненужно.

Оказва се, че съм голям нарцис, че когато не съм оценена, когато съм предадена дори и за нещо малко, аз виждам голямото в това.

Правя сравнения между хората за това как един би постъпил еди как си и как не си дава труд да съжалява, и за това как друг е на светлинни години от тия постъпки.

Обичам откровените разговори.

Обичам и майтапите.

Но не и когато някой прекалява с прекалената жизненост и прекалената веселост и ентусиазъм, за мен това вече граничи с фалшивото.

Аз също постоянно се прикривам, също отбягвам хората, но също така знам че мога и да проведа един нормален откровен разговор, мога да престана да се правя на клоун и да бъда просто човек. Особено пред хората, които знам че някак си ме познават и от другата ми страна, и не е нужно да хабя усилия да ги забавлявам.

Ама и аз нямам угода май 🙂

В момента се разбуждам и се опитвам да си събера главата. Оставих малката да си спи долу, а аз да пия кафе и да пропиша тук. Издъхвам вече супер много, но ми остава само месец до отпуската.  И да.. само месец е, в тая работа дните ми минават доста бързо. Очаквам да ми се повиши заплатата и в същото време все си мисля колко ще е хубаво най-сетне да я напусна. Но всяко нещо с времето си, нека не прибързвам.

В скоро време ще стартира един мой общ проект за сега с едната ми сестра и един приятел.

Откриваме онлайн магазин като начало, а после и реален някъде в града. Днес ще купувам домейна и до утре вече сайтът ще е създаден.. или ще започне да се създава. За сега ще е още доста беден от към съдържание, но вече започнахме да майсторим неща , които да сложим по виртуалните рафтове. В отпуската ще се постарая да измайсторя повече джунджурии и още се замислям дали да мръзна към Североизтока или не.

До Бонбончо не  знам ще стигна ли като се има предвид обтегнатите ни отношения. Нищо им няма на отношенията де, но трябва да почакам докато отмине бурята и се успокоят нещата, а не съм сигурна това колко време ще отнеме. Покрай напреженията около двете ни има още вода да изтича и докато се избистрят нещата ще мине време, което не знам честно наистина колко ще е.. Малко или по-дълго от предвиденото. И не съм сигурна до отпуската ми какво ще е положението.

Ще ми се да се видя с Кристина, но и там не зная как ще стоят нещата.

Май всичко ще е в последния момент.

Майка ми и баща ми скоро излизат в отпуска и ще взимат малката с тях на вилата. Вечер ще оставам сама и предполагам ще мога да си почивам.. или да се изморявам със задачите покрай магазина. Тая неделя успях та измайсторя само едно нещо, но пък като за пръв път мисля,че се получи добре.

Ох.. обаче сега ми е супер, мега и гига изморено.

Честно, супер си изкарах снощи, но на сутринта не съм сигурна,че си заслужаваше като се има предвид сегашното ми състояние.

Но повече излезнах заради друго.

За да си изясня по-добре това, което вече беше започнало да ми се изяснява.

И както казах на каката, просто трябва да престана да се съмнявам и да вярвам повече на себе си, греша много по-рядко от колкото си мисля и когато се колебая заради друго мнение или друга гледна точка в повечето случаи просто бъркам.

И като краен резултат – постна супа с моркови 🙂

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: